Търсенето на скритата истина

Избрах нощния клуб, защото рекламата подхождаше на гласа на мъжа, с когото бях говорила по телефона. Скъп, изискан, с нотка неприличие, сякаш каквото и да поискаше някой, беше на разположение и можеше да бъде доставено, стига този някой да има точната валута и да го поиска както трябва.

Зърнах отражението си в един прозорец и се усмихнах. Косата ми беше черна и малко дива. Бях u сложила пяна и я бях оставила да прави каквото иска. Червилото ми беше червено и лъскаво и подхождаше на ноктите ми. Носех черна кожа от глава до пети, но не заради заявлението, което правеше, а заради практичността. От правилния вид кожа можеш да избършеш почти всичко. Тъканите попиват кръвта.

Походката ми беше енергична, а в очите ми имаше огън. Най-после бях получила малко от така нужния сън. С Дани се бяхме скрили в една изоставена къща в предградията на Дъблин до късния следобед, после се бяхме отправили навън за храна и провизии. Беше странно интимно и някак неудобно да заемем дома на някой, който или беше умрял в бунтовете на Хелоуин, или беше избягал от Дъблин. Но трябваше да останем някъде, а изглеждаше безсмислено да не се възползваме от един от десетките хиляди свободни домове.

След като и двата ми МакОреола бяха останали в манастира, първата ни спирка беше магазин за спортни стоки, където си направихме два нови и натъпкахме раниците си с фенерчета и батерии. Изглеждаше, че Сенките са напуснали Дъблин, но не исках да рискувам.

После бяхме отишли в мола, където си боядисах косата в тоалетната, измих се и се преоблякох. Дани се беше отправила към магазина за електроника, където по-късно я намерих, просната пред един компютър, до малка планина от батерии и купчина DVD-та.

Побутнах с крак няколко. Очите ми се разшириха. Хвърлих бърз поглед към монитора. За неин късмет, не беше едно от тях.

- Пусни си някой филм с такова порно - изръмжах, - и ще ти сритам петунията!

Тя погледна нагоре.

- Супер як тоалет, Мак! - после се намръщи. - Аз ловувам и убивам неща. Какво значение има какво гледам? Тези очи са видели всичко, пич - тя някак успя да се напери, докато седеше с кръстосани крака на пода.

- Не ми пука колко корава смяташ, че си. Ти си на тринайсет и всичко си има граници. Няма да гледаш тези неща. А ако все пак решиш да ги гледаш, по-добре се крий от мен, защото хвана ли те, ще съжаляваш.

Тя избута компютъра от скута си и скочи на крака.

- Това е нелепо! - изплю тя, зелените u очи искряха. - Гледам всеки ден как умират неща, но не мога да гледам как хора се шебат? Ти не си ми шеф - тя грабна раницата си и тръгна.