Търсенето на скритата истина

На друг дансинг блондинка беше махнала блузата си и триеше голите си гърди в тъмно, безлико Фае, докато две други жени се опитваха да я избутат, за да дойде техният ред.

В едно сепаре сервитьор без риза, показващ релефните си плочки и намазаната си с масло кожа, галеше... вимето на нещо, което не бях виждала никога преди и се надявах никога да не видя отново.

До мен Дани се наежи.

- Ъгх! Просто ъгх! Това е отвратително! - тя издаде звук, сякаш u се гадеше. После се изхили. - Със сигурност придава съвсем нов смисъл на израза „дадох u пръст“, нали?

- Какво? Къде?

Тя посочи.

Една жена смучеше еротично върха на пръста на Момче-носорог, който то u беше дало, като го беше отрязало от ръката си.

Въздъхнах рязко, когато истината за това, което ставаше тук, ме блъсна между очите. Хората не просто се подмазваха на най-новите, екзотични лоши, защото това беше нещо различно и вълнуващо.

Както Дани се беше страхувала, Ънсийли се бяха оказали новите вампири.

Моето поколение има нелечима, необятна мания по немъртвите. Силно романтизираната версия, разбира се - тези с извадените зъби, не истинските, които наистина са мъртви и наистина те убиват.

Докато гледах, жената отхапа здраво и започна да дъвче с изражение на почти религиозен екстаз.

Тези хора ядяха Ънсийли, не за да се бият с тях и да си възвърнат нашия свят, а заради опиянението.

Плътта от Ънсийли - новият наркотик.

- Търгуват секс за надрусването - казах безизразно.

- Така изглежда - отвърна Дани. - Да се надяваме, че тези пачаври не могат да забременеят!

Мисълта беше твърде ужасна, за да се занимавам с нея.

Младо момиче, облечено в стил готик и с трескаво блеснали очи, се приближи.

- По-добре побързайте! Песента почти свърши.

- Е? - попита Дани.

Момичето я огледа от горе до долу.

- Не е лоша идея. Върлинесто и непохватно, това може да ги заинтригува. Те обичат да експериментират.

Нямаше нужда да поглеждам към Дани, за да разбера, че е протегнала ръка към меча под дългото палто.

- Спокойно, Дани! - казах тихо. - Ти не си.

Но момичето продължаваше, блудкаво разгорещено.

- Вие двете трябва да сте нови. Пускат я веднъж на вечер и докато върви, можете да се опитате да убедите един от тях да ви избере. Иначе не ви е позволено да ги доближавате. Конкуренцията е жестока. Може да отнеме седмици да накарате някой да ви забележи.

- Да ни изберат за какво? - насърчих я аз.

- Къде сте били през цялото това време? Да ви направят безсмъртни като тях. Ако ядете достатъчно осветена плът, също ставате безсмъртни. После отивате в страната на Фае с тях!

Присвих очи. Яденето на Ънсийли наистина ли те променяше? Или мрачните Фае трупаха капитал от лъжи? Бях склонна да вярвам на второто. Малуш беше ял постоянно и го правеше отдавна, а не беше станал безсмъртен.