Разкритието на древния ръкопис

Цялата ми мисия беше дестилирана в една цел... а сега тази цел се олюлява обезглавена пред мен!

Пълен провал.

Оставих го да ме докосва за нищо.

Взирам се в кървавия остатък от врата му, докато тялото му се олюлява в малък кръг без глава. Поразена съм, че още се движи. Сигурно е от Ънсийли плътта във вените му.

Той се препъва и се срива на земята. Някъде наблизо чувам объркани звуци. О, Боже, главата му още говори!

Добре! Може ли да оформя изречения? Аз съм в силна позиция за пазарлък. „Кажи ми каквото искам и ще поставя обратно главата ти!“

Мръщя се. Къде са принцовете? Защо не го предпазиха? Чакай малко! Кой му причини това?

Аз ли съм следващата?

Оглеждам се диво наоколо.

– Ъх... – успявам. Не мога да продължа.

Шийте зрящ – мърка Ловецът в ума ми.

Опулвам се празно. Ловецът, който Даррок призова да яздим, е клекнал на десетина крачки, клати главата на Даррок във въздуха и я размахва с ноктест крак.

Ако Ловците се усмихват, този определено го прави. Кожести устни се разпукват над остри зъби и от него се излъчва весело настроение.

Неговата... ръка, поради липса на по-добра дума, е с размера на малка кола. Как е отскубнал толкова точно главата на Даррок?

Дали я е откъснал с ноктите си? Стана толкова абсурдно бързо.

Защо го уби?

Даррок беше съюзен с Ловците. Ловците са го научили да яде Ънсийли. Дали те, както веднъж го предупредих, че ще направят, са се уморили от него и са му обърнали гръб?

Посягам за копието ми. Тук е. Супер, принцовете определено ги няма. Но преди да мога да го извадя, Ловецът се засмива сухо и прашно в ума ми и съм нападната от чувство на възраст, която не се поддава на времето, на здрав разум, който е изкован по дълга пътека от лудост. Преди се беше заглушил. Този тук е много различен от другите Ловци.

Не бих се изненадала да открия, че е прадядото на всички тях.

Наричам себе си К’Врук. Хората нямат дума за него. Означава състояние отвъд смъртта. Смъртта е дребна, в сравнение с К’Врук.

– Ъ? – заеквам. Гласът е в ума ми.

К’Врук е много по-цялостен от смъртта. Той е редукция на материята до състояние от крайна инертност, от която нищо никога не може вече да се издигне. По-малко от нищото. Нищото е нещо. К’Врук е абсолютен. Вашият вид приема загубата на душата, за да се опита да обвие хилавия си мозък около него.

Сковавам се. Познавам този глас. Тази подигравка. Копието ми няма да е от полза срещу него. Ако убия Ловеца, вероятно просто ще скочи в мен.

Ще ти кажа тайна – казва копринено. – Вие наистина продължавате напред. Човеците. Освен ако не сте – засмива се тихо – К’Врукнати.

Поемам накъсано дъх.

МакКайла, не позволявам на никого да ме контролира. Даррок никога няма да използва своя пряк път, а ти никога няма да го научиш.