Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Ловецът пуква главата на Даррок сякаш е зърно грозде. Коса и кост плясват на паважа. И сега, след като вече не съм вкаменена от кървавата гледка, виждам какво държи Ловецът в другата си ръка. Какво е държал през цялото време.
Отстъпвам назад бързо.
Никога не е имало шанс Даррок и аз да се понесем в нощта и да търсим Шинсар Дъб.
Тя ни е изпреварила.
Качила се е на стоп на нашия Ловец и е дошла за нас.
И ето ме тук, безпомощна. Нямам камъни, а копието ми е непотребно.
Амулетът! Когато Ловецът откъсна главата на Даррок, той остана на тялото му. Оглеждам се диво наоколо, опитвайки се да не гледам в нещо определено и във всичко едновременно, за да не предам намеренията си.
Къде са принцовете, по дяволите? Те биха могли да ме пресеят от тук! Какво направиха? Изчезнаха в мига, когато Даррок беше убит? Страхливци!
Той е там! Когато тялото на Даррок се срина на земята, амулетът се изплъзна от врата му. Сребро и злато, той лежи в локва кръв на три метра от мен! Имам сила в гладкото си езеро. Дали с помощта на амулета бих могла да я укрепя достатъчно, за да удържа?
Обръщам се навътре, за да стъпя на обсипания с черни камъчета бряг, но проклетата стена изскача преди да стигна там. Шинсар Дъб се смее. Напуках тази стена снощи. Ще го направя тази вечер или ще умра, докато опитвам.
Силата се печели, а ти не си спечелила нищо.
Няма нужда да поглеждам, за да знам, че се издига, отделя се от Ловеца, извисява се, става Звяра от Книгата, готов да ме смаже с болка.
Или, кой знае, този път? Може би по-лошо. Може би ще ме отнесе с К’Врук.
Скачам напред и сграбчвам. Пръстите ми закачат веригата. Хванах я! Дръпвам я към мен.
Тогава внезапно нещо се забива в мен отстрани, амулетът е избит от ръката ми и изчезва. Ръката ми остава под лош ъгъл, протегната напред, и чувам как изпуква, когато съм избутана в дълго, безпомощно хлъзгане на една страна и очегъртвам паважа. Главата ми удря земята и челото ми се влачи. Усещам как кожата се съдира.
После съм вдигната и хвърлена във въздуха. Оглеждам се диво наоколо, но не виждам амулета никъде. Когато падам надолу, някой ме мята на рамото си. Косата ми е върху лицето ми, ръката ми виси отпуснато, а челото ми кърви в очите. Едва не се скалпирах на паважа.
Всичко се движи толкова бързо, че е замъглено.
Суперсила. Суперскорост. Усещам как гаденето идва.
– Дани? – ахвам. Дошла е да ме спаси, въпреки че се държах като такава кучка и я изпъдих?
Дани, не! Нужен ми е амулетът!
Вися надолу с главата и гледам как паважът профучава.
Дани, спри!
Но не спира. Чувам ръмжене, което се отдалечава бързо зад нас.
Ловецът реве.
Смразяващ кръвта вой разтърсва нощта.
Трепвам. Познавам този звук. Чувала съм го преди.
– Върни ме, върни ме! – крещя аз, но вече по съвсем различна причина. Кои са те, тези зверове, които звучат като Баронс? Трябва да знам!
– Дани, трябва да ме върнеш!
Но тя не ме връща. Продължава да тича. Не чува и една дума, която казвам. Тича с мен право към мястото, което никога повече не искам да видя.
„Книги и дреболии Баронс“.
Четиринадесет
Първото ми подозрение, че не ме носи Дани, надигна глава, когато прелетяхме през предната врата на книжарницата.
Или по-скоро подозрението обърна главата си и облиза кръв от задната част на бедрото ми.
Освен ако Дани нямаше някои сериозни проблеми, за които не знаех, не бях на нейното рамо.
Облиза ме отново, прокарвайки език по крака ми, точно до извивката на задника ми. Роклята ми беше вдигната нагоре, притисната между корема ми и неговото рамо. Захапа ме. Здраво.
– Ох!
С кучешки зъби. Недостатъчно дълбоко, за да пусне кръв, но достатъчно, за да боли. Прокарах ръкав през лицето си, забърсвайки кръвта от очите си с мекия маншет.
Бях зашеметена от внезапното убийство на Даррок и шокирана от това, че К’Врук е Книгата. Ако мислех ясно, щях да знам от началото, че съм твърде високо от земята, за да е Дани. Няколко стъпки по-високо.
Рамото, на което бях преметната, беше масивно, както и останалата част от тялото, но беше твърде тъмно, за да видя ясно. Прожекторите по покрива вече не осветяваха фасадата на книжарницата, а обичайният кехлибарен блясък не къпеше вътрешността. Само светлината от почти пълната луна се изливаше през високите прозорци.
Какво ме беше отмъкнало? Ънсийли? Защо ме беше донесло тук? Не исках никога повече да виждам това място! Мразех КДБ! Беше тъмно и празно, и имаше призраци навсякъде. Те стояха с тъжни очи върху касата ми, клюмаха покрай редовете с книги и висяха тънки като хартия и провалени на моите дивани, треперещи пред камини, които никога повече нямаше да бъдат запалени.