Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Ти си прекрасна. — Ноъл я придърпа към леглото. Започнаха да се целуват, първо колебливо, а след това все по-страстно. Ноъл издърпа блузата на Ариа през главата й и тя направи същото с неговата. Те притиснаха голите си гърди, усещайки топлината на телата си.
— М-м-м — измърка Ноъл.
Двамата застинаха за момент, после Ариа докосна талията на Ноъл и разкопча колана му. Той си пое дълбоко дъх, очевидно изненадан. След това Ариа разкопча дънките му и ги издърпа надолу. Погледна мускулестите му крака и се усмихна. Той носеше боксерките с щампи на златисти ретривъри, които му беше купила от „Джей Крю“.
След миг посегна към копчето на своите дънки. Ноъл хвана ръката й и я погледна с широко отворени очи.
— Сигурна ли си?
Ариа огледа малката стая, от телевизора с плосък екран до кофичката с шампанско в ъгъла и диванчето до прозореца. Сега, когато се намираха на непознат терен, задръжките й като че ли бяха паднали. Или просто искаше да докаже на Ноъл какво означава той за нея. Това може би бе единственият начин да го задържи за себе си.
— Сигурна съм — прошепна.
Ноъл издърпа дънките от краката й. Двамата се притиснаха един до друг, почти напълно разсъблечени, и устните им се сляха в целувка. Сърцето й подскачаше като полудяло. Наистина искаше да го направи. Време беше. Когато Ноъл се озова върху нея, тя го целуна страстно.
Чук-чук-чук.
И двамата замръзнаха, ококорили очи. След миг тишина се разнесе ново почукване.
— Ехо? — изчурулика Клаудия. — Ариа? Ноъл? Там ли сте?
Ариа потрепна.
— Не може да бъде.
— Ноъл? — Гласът на Клаудия звучеше приглушено. — Хайде! Време е за хиихто!
— Може би ако не й отговорим, тя ще си отиде — прошепна Ноъл и погали с пръст ключицата на Ариа.
Но чукането продължи.
— Ноъл! — извика закачливо Клаудия. — Знам, че си там! Трябва да хиихто!
Най-накрая Ноъл изпъшка, грабна дънките си от пода и бързо започна да ги обува.
— Добре — извика той. — Идваме.
— О, супер! — рече Клаудия от другата страна на вратата.
Ариа погледна изненадано Ноъл.
— Какво? — попита той, нахлул до коляно единия си крачол.
Ариа беше толкова ядосана, че в първия момент не успя да каже нищо.
— Ние правехме нещо. Наистина ли смяташ да се откажеш заради нея?
Лицето му омекна.
— Довечера ще имаме достатъчно време насаме, тогава никой няма да ни притеснява. А и Клаудия е права — след два часа спират лифтовете. Трябва да извадим нашите хиихто. Готова ли си за първия си урок по ски с нея?
— Всъщност не съм. — Ариа се извърна и притисна възглавницата към гърдите си. Гневът пулсираше в гърдите й като второ сърце. — Не искам да ме учи на каквото и да било!
Ноъл седна отново на леглото и пружините му изскърцаха.
— Мислех си, че сте приятелки. Клаудия те обожава!
Ариа се засмя горчиво.
— Силно се съмнявам в това.
— Какво искаш да кажеш?
Ноъл я гледаше с озадачено изражение на лицето. Ариа си мислеше за написаното от Клаудия. Трябваше ли да му каже… или това щеше да я накара да изглежда като някоя психопатка?
— Просто не й вярвам — каза Ариа. — Виждам как те гледа.
Лицето му се смръщи.
— Не говори така, Ариа. Хиляди пъти съм ти казвал, че няма повод да ревнуваш.
— Не ревнувам. Това си е чистата истина.
Ноъл навлече пуловера си през глава и обу ботушите си.
— Хайде. — Той й подаде ръка, но в гласа му се усети хлад.
Ариа се облече неохотно и го последва навън — имаше ли друг избор? Клаудия ги чакаше, седнала в креслото от другата страна на коридора, облечена с тесни скиорски панталони, бяло скиорско яке с розови ленти и съответните розови шапка и ръкавици. Щом видя Ноъл, тя скочи и го хвана за ръката.
— Готов ли за хиихто?
— Абсолютно — отвърна весело Ноъл. После смушка Ариа. — И двамата сме готови.
Клаудия стрелна Ариа с поглед. Цветът на ирисите й се промени от тъмносиньо в мастилено, отровно черно.
— Добре — каза тя с вледеняващ тон. По лицето й пробяга изражение, което Ариа не можа веднага да разгадае.
Но когато Клаудия се обърна, премина през фоайето и бързо скочи на седалката на лифта, без да я покани, Ариа веднага схвана посланието. Клаудия беше чула всичко, което Ариа бе казала на Ноъл в стаята. И изражението на лицето й казваше: Това е война.