Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Но снимките изобщо не приличаха на провокативните, полуголи фотографии на Ани Лейбовиц във „Венити феър“. Осветлението беше скапано. Части от Хана не бяха във фокус, композицията изобщо не изглеждаше артистична. Приличаше на лошо порно.
Хана потрепери, внезапно отрезвяла.
— Какво е това? Къде са другите? Хубавите?
— Другите нямат значение. — Усмивката на Патрик ставаше все по-широка. — Тези са златна мина. Поне за мен.
Хана отстъпи назад и сърцето й се сви.
— Какво искаш да кажеш?
— Стига, Хана. Наистина ли искаш да ти го кажа дума по дума? Какво ще каже татко, когато ги види? Какво ще каже конкуренцията? Имам доста влиятелни приятели. Това може да се окаже топ историята на „Ти Ем Зет“. И след това… пуф! — Патрик щракна с пръсти. — Сбогом, сенат!
Хана усети как тялото й пламва, а след това внезапно изстива.
— Няма да посмееш!
— Няма ли? Та ти не ме познаваш, Хана.
Хана залитна към плота, всичките й мечти и надежди се изпариха като дим. Всичко, което й беше казал, всички мили думи, всичко беше измама.
— Моля те, не ги показвай на никого. Ще направя каквото поискаш.
Патрик опря показалец на брадичката си и завъртя очи към тавана, преструвайки се, че мисли.
— Няма, ако до края на седмицата ми донесеш десет хиляди долара. Какво ще кажеш?
Хана зяпна от изненада.
— Нямам толкова пари!
— Разбира се, че имаш, богато момиченце. — Очите на Патрик проблеснаха. — Просто трябва да проявиш малко изобретателност. Искам ги в брой, в хартиен плик. Дай ги на мъжа на име Пийт, който продава цветя на спирката на Тринайсета улица. Ако не го направиш, ще се превърнеш в звездата на мрежата. На малкия асистент на татко ще му бъде доста трудно да разкара снимките от интернет. Освен това се съмнявам, че обществото ще се довери на мъжа, чиято дъщеря тийнейджърка се съблича пред непознати.
Хана го гледаше втренчено. После отново погледна към снимките. Изведнъж целият сценарий й се разкри с поразяваща яснота.
— Т-ти дори не си истински фотограф, нали? Нямаш никакви връзки в Ню Йорк. Каза го само за да ме подмамиш! Излъга ме!
Патрик се разсмя и разпери ръце.
— Пипна ме. — След това приближи лицето си до нейното. — Предполагам, че не само ти си добра в лъжите, госпожице Мерин.
Хана не остана там и минутка повече. Тя се обърна и изтича през вратата, затръшвайки я силно зад гърба си. Сега сградата й се стори още по-запусната от преди. На долния етаж скандалът продължаваше. Ламариненият таван изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се срути. Четири етажа по-надолу на Хана отново й се стори, че чува тихото кискане, сякаш някой беше чул всичко.
— Писна ми! — извика тя. Който и да беше този гнусен А., Хана щеше да го хване и да му каже да си затваря устата. Тя се затича по стълбите, като пръстите й едва докосваха парапета.
Но когато стигна до фоайето, там нямаше никого. Входната врата се люлееше на пантите си, което бе единственото доказателство, че тук е стоял някой. Който отново се беше измъкнал.
20.
Нищо не може да се сравни със свежия планински въздух
Рейндж роувърът на семейство Кан, оборудван с вериги за сняг и натоварен със ски, спря на площадката пред вила „Козодой“ в планината Ленапе. Към колата се втурнаха няколко пикола и валета, облечени в дебели якета, и започнаха да разтоварват багажа. Ноъл и двамата му по-големи братя Ерик и Кристофър изскочиха навън да се поразтъпчат. Ариа ги последва, като едва не се подхлъзна на заледения асфалт. Ехо, някой тук да е чувал за сол?
Последна, но не на последно място, като облечена в кожи принцеса, от колата слезе Клаудия. Нослето й беше зачервено от студа и задничето й изглеждаше апетитно закръглено от ластичните дънки. Пиколатата се обърнаха към нея и я зяпнаха.
— Имате ли нужда от помощ? — изрекоха те в унисон. — Нещо, което да отнесем вътре?
— Колко сте мили! — пропя Клаудия и устните й се разтегнаха в победоносна усмивка, от която на Ариа й се повдигна.
Тя се обърна към Ноъл.
— Можем ли да влизаме вече? Направо замръзвам. — Цифровото табло над входа отчиташе два градуса по Фаренхайт.