Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Ноъл се засмя.
— Това е нищо — почакай само да се изкачим в планината!
— Няма да усещаш студ, когато хиихто! — каза й Клаудия с развълнуван глас. Ариа вече знаеше, че хиихто е финландската дума за ски. Защо Клаудия не го каза на английски? Въобще не беше трудно. Три кратки букви. Ски. Фасулска работа.
Ариа се усмихна студено на Клаудия и се извърна настрани, чувствайки се скована и наострена като ледените шушулки, които висяха от ръба на покрива. Това бе последното място, където искаше да отиде, но беше ужасена от перспективата за онова, което би се случило, ако изпусне Ноъл от погледа си. Клаудия щеше да се нахвърли върху него — и как би могъл да й устои? Все пак настоящата му приятелка беше просто един пейкко.
— Ариа?
Тя примигна и се огледа. Ноъл беше застанал до вратата на хижата. Братята Кан и Клаудия вече бяха влезли вътре.
Тя ги последва в обширното фоайе. Стените му бяха облицовани с дъбови панели и залата приличаше на грамадна сауна. Въздухът миришеше на канела и горещ шоколад, наоколо щъкаха хора с тежки скиорски боти, плетени шапки и топли ръкавици. Гостите бяха насядали на кафявите кожени дивани и се топлеха край камината. До големия панорамен прозорец с изглед към планинските склонове дремеше жълт лабрадор със завързано на врата му червено шалче.
— Суперско — промърмори Кристофър, приближавайки се до прозореца. Той беше с три години по-голям от Ноъл и Ариа и се беше прибрал от Колумбия за ваканцията. Имаше същите изсечени, красиви черти на лицето, но в него имаше нещо грубо, не толкова привлекателно.
— Снегът е перфектен — промърмори Ерик. И Ерик беше по-голям от Ноъл, с две години, и учеше в Холис, но за него това беше просто формалност. Истинската му цел беше да стане ски безделник в Монтана и инструктор по сърф в Барбадос.
— Махтава! — изчурулика Клаудия, която също гледаше през прозореца. Каквото и да означаваше това.
Ариа погледна към пейзажа. Планината като че ли се издигаше под ъгъл от деветдесет градуса. Скиорите се спускаха по склона на зигзаг. Когато едно момче падна, във въздуха се вдигна облак снежен прах. Ариа усети, че се изморява дори само от гледането им. Тя се обърна към спящото куче в ъгъла. Щастливец.
Семейство Кан се регистрираха и администраторът им подаде пет ключа, по един за всеки от тях — слава богу, че Ариа и Клаудия нямаше да бъдат в една стая. Щом Ариа се озова в стаята си, в която имаше гигантско легло, отрупано с възглавници, миниатюрна кухня и прозорец с изглед към ски пистите, тя се просна на леглото и затвори очи.
Мисля, че си имаш конкуренция, Ариа. Все пак всички знаем, че Ноъл има слабост към блондинки.
Есемесът на А. се беше набил в главата й като досадна песен. А. сигурно я беше видял как чете айфона на Клаудия. Но как? Да не би да се беше скрил зад рафтовете със скиорски костюми? Или я беше шпионирал през охранителните камери на магазина?
Ариа знаеше много добре, че написаното е истина — Ноъл наистина си падаше по блондинки. Той беше обичал Али — и определено беше забелязал Табита. Дори след като се прибраха от Ямайка, продължаваше да я споменава, подхвърляйки неща като: „Хей, онова русо момиче не ти ли напомня за някого? В нея има нещо, което не можах съвсем да уловя“.
Но макар да задаваше много въпроси, той не подозираше нищо. Никой не подозираше.
Досега.
На вратата се почука. Ариа скочи от леглото с опънати нерви.
— Д-да?
— Аз съм — обади се Ноъл. — Може ли да вляза?
Ариа отключи вратата. Ноъл тикна в лицето й голяма кошница с тигрови лилии, кафе и снаксове.
— За теб!
— Благодаря! — извика Ариа. Кошничката имаше дори плюшено прасенце, което й напомни за любимата й животинка Пигтуния. Но после изведнъж се вцепени. Нали момчетата поднасяха цветя на приятелките си само когато се чувстваха виновни? — Какъв е поводът? — попита тя.
— Видях я в магазина за сувенири и се сетих за теб. — Ноъл остави кошничката на телевизионния шкаф и я прегърна. Ухаеше на балсама за лице, който Ариа му беше купила за Свети Валентин. — Виж, знам, че не си падаш по карането на ски, но се радвам, че дойде. Това пътуване нямаше да е същото без теб.
Гласът му звучеше толкова искрено, че подозрителността на Ариа се разсея. Клаудия и А. направо я бяха подлудили.
— И аз се радвам, че дойдох — призна тя. — Това място е прекрасно.