Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Но щом се стъмни и светлината от огъня хвърли удължени сенки в стаята, гостите започнаха да се разотиват. Скоро след това си замина и последният от тях, оставяйки след себе си същата тягостна атмосфера на самота, както беше на площада след края на празника. В кухнята много бързо се възвърна познатата напрегната тишина. Дядо ми мълчаливо се взираше в огъня, докато майка ми включи лампата, която висеше над масата и си донесе малко хляб и сирене. Наля чаша вино и дядо ми с трепереща ръка посегна към нея.
— Дойдоха тук — изрече той, все още загледан в огъня, — само за да ни се посмеят.
Майка ми седна на стола до масата и захапа филията хляб, като с рязко дърпане я отхапа на половина.
— Те са идиоти — рече накрая тя. — Само заради теб не ги изгоних от тук с камшика. — Но дядо ми внезапно рязко се извъртя и тръшна чашата си о масата.
— Заради мен ли? Заради мен ли се държиш като обикновена курва? И си мислиш, че си по-добра от тези хора? Те са моите хора, а не ти, нито онзи, който ти стори това. Бог ми е свидетел, че съм страдал през целия си живот, но никога не съм стигал дотам, че да ходя навън с приведена от срам глава. А сега хората идват в къщата ми както ходят на цирк, за да се хилят на клоуните! Ти ще ме довършиш, Кристина, както уби майка си при раждането, и сега мен убиваш, все едно че си притиснала нож до гърлото ми. Никога не съм вдигал ръка да те ударя, но сега искам Бог да ми позволи да те заключа в обора, за да живееш там със свинете, да умреш, утробата ти да пресъхне, да не доживееш да опетниш името ми!
Дядо грабна бастуна си и с мъка се надигна от стола. Лицето му се зачерви. Майка ми се присви и потрепна, очакваща той да вдигне бастуна си срещу нея; но той, без да погледне назад към нея, прекоси стаята, влезе в своята спалня и ядосано затръшна вратата след себе си. Тишината обаче след малко внезапно бе нарушена от някакъв трясък, долетял откъм спалнята му, последван от падане и болезнен вик. В следващия миг майка ми вече бе до вратата му, но когато понечи да я отвори, нещо отвътре й попречи.
— Кракът ми — едва чуто изрече дядо ми. Гласът му бе скован от болката. Беше паднал, а таблата на леглото се бе стоварила отгоре му и единият му крак се бе изкривил под остър ъгъл към вратата и така я бе затиснал. Майка ми коленичи и протегна ръка през процепа, за да отмести крака му, но дядо още веднъж изкрещя от болка.
— Не го мърдай…
Майка ми се надигна и за миг застина в нерешителност. Очите й диво претърсваха стаята, докато накрая се спряха върху брадвата, опряна до купчината дърва.
— Дръпни се настрани, Виторио.
Тя взе брадвата. Затвори вратата на дядовата спалня и накрая заби силно острието на брадвата в рамката на вратата до долната панта. Дървото се разцепи с остър пукот.
— Иди и доведи Ди Лучи — заповяда ми тя. — И му кажи да донесе дървената носилка от църквата, за да можем да го пренесем с нея. — Но аз за миг останах вцепенен, изплашен от силата на замаха на мама, която едва не отцепи пантата от рамката, докато накрая тя се извърна към мен и ми кресна: — Побързай, за бога! — В следващата секунда аз изхвърчах през външната врата и на един дъх пробягах разстоянието до кръчмата на Ди Лучи.