Житията на светците

Света Кристина се родила в дома на един много богат римски патриций, но още съвсем млада приела християнството и натрошила всичките златни и сребърни статуи на езическите богове в бащиния си дом, за да раздаде отломъците на бедните. Когато баща и открил какво е сторила, я пребил без капка милост и след това я замъкнал до съдията за окончателната присъда, като с това било поставено началото на дългата поредица от нейните мъчителни наказания. Съдията първо заповядал да хвърлят света Кристина в яма със сто отровни змии; но тя, благодарение на силата Христова, се справил с това изпитание и тогава отново била завлечена в съда. Сега палачите й се заели да късат плътта й къс по къс с големи железни куки; обаче света Кристина грабвала поредното парче от собствената си плът и го запокитвала в лицето на съдията. Накрая съдията се разпоредил да я вържат на кол сред една клада и да я изгорят като вещица; ала щом огънят бил запален под босите й нозе, той подпалил целия квартал наоколо, като изгорил стотици римляни, само света Кристина останала непокътната. През следващата нощ, докато света Кристина изчаквала следващото си наказание на сутринта, съдията получил сърдечен удар и издъхнал.

На сутринта света Кристина била отведена пред втория съдия. Той отсъдил да я напъхат в една голяма вана с врящо олио, но света Кристина излязла от ваната сякаш просто си била взела една топла баня. Тогава обръснали главата й и я превели чисто гола през целия град до храма на Юпитер; но щом стигнала до храма, статуята на бога рухнала насред улицата и се пръснала на хиляди парченца. Тогава и вторият съдия получил сърдечен удар и издъхнал.

На третата сутрин косата й отново била пораснала, а плътта й — изцелена. Така света Кристина била отведена при трети съдия. Двама от палачите я приковали с вериги към стената и отрязали гърдите й, но от раните й вместо кръв рукнало мляко, а света Кристина, чудодейно освободила се от веригите, предупредила съдията да не продължава с изтезанията, понеже неговата сила не можела да се сравнява със силата Христова. Съдията заповядал да й изтръгнат езика; но света Кристина продължавала да говори съвсем гладко дори и след като захвърлила езика си в очите на съдията, който моментално ослепял. Накрая съдията отсъдил света Кристина да бъде хвърлена в морето. Край нея марширувал цял батальон от стотина мъже, докато крачела неустрашимо, макар да била гола и окована. Така се добрали до пристанището, където я привързали към носа на един кораб и я отвели на няколко километра навътре в морето, където водата била много дълбока. Завързали към веригите около шията й един голям тежък камък — трябвало една дузина мъже да се напрегнат, докато я издигнат на палубата и оттам да я изтласкат в морето. Ала тъкмо когато света Кристина трябвало да потъне във водата, камъкът и веригите най-мистериозно се хлъзнали и отдалечили от нея; за миг тя увиснала над повърхността на водата като дух, облечена сега в бяла дреха, докато небето, което доскоро било съвсем ясно и синьо, внезапно се забулило от пурпурни облаци, от които към света Кристина се спуснал един ярък лъч от светлина. И накрая до нея застанал архангел Михаил, а докато войниците гледали смаяни, той напълнил шепата си с морска вода и наквасил челото на света Кристина. После протегнал ръка към нея и я повел към небесата, докато на земята се разразила ужасна буря, а римският кораб, заедно с всички на борда, потънал в морето.