Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
В езерото снимахме много кадри в определен режим и се получи доста интересен материал. Имаше една особена рибка, наречена дребен шаран, която използва сладководната мида за бавачка. През размножителния период у женското шаранче се развива много дълъг, леко изкривен яйцеснасящ орган, като че от бяла пластмаса. Придружена от „съпруга“ си, бъдещата майка търси „бавачка“ за своите деца. Сладководната мида, дълга десетина — дванадесет сантиметра, обикновено лежи върху една от черупките си в тинята и прилича на заоблено, леко сплескано камъче. В единия си край има две сифончета. През първото поема вода, задържа хранителното й съдържание и я изхвърля през другото. Те имат форма на малки устица и когато мидата е в опасност, се затварят плътно. Изглежда, шаранчетата са добре осведомени за това и след като си изберат мидата „бавачка“, се спират около нея и започват да я удрят с глава. Клетото двучерупково създание, естествено, изпада в паника и здраво затваря двете си сифончета. Шаранчетата продължават „стенобойната“ си дейност и накрая мидата решава, че тези постоянни удари по черупката й не са опасни, отпуска се, сифончетата се отварят и продължават обичайните си функции. Рибките точно това и чакат. Женската се придвижва над мидата, забива дългия си яйцеснасящ орган в изхвърлящото сифонче и снася там яйцата си, подобни на мънички топчици за тенис на маса (преди филмирането на този процес се предполагаше, че рибата използва смукателното сифонче). Мъжкият отива над съответното сифонче и го опложда. Понякога, при рязко изтегляне на яйцеснасящия си орган, женската може да изпусне някое яйце навън. Един от двамата родители незабавно го излапва. „Който не пилее, ще забогатее“ е не само пословица на хората, но и закон в природата. Щом яйцата са вече в сифончето, съответно оплодени, „родителите“ окончателно ги забравят и бъдещите грижи се поемат изцяло от мидата „бавачка“. По-нататък се наблюдават поразителни неща. Когато се излюпват яйцата на шаранчето, мидата също снася яйца и от тях се появява потомството й, което на този етап е като мънички кастанети с кукички. Те се заканват здраво за всяко „бебе шаранче“ и щом то напусне своите „черупкови ясли“, разнася със себе си рой „бебета мидички“, които по-късно се откачват и се разпръскват из езерото, надалеч от родителите си.
Снимахме и един необикновен паяк. Ако стане дума къде може да се намери паяк, човек би се насочил всякъде другаде, но не и към дъното на езерото. И все пак, точно там странният воден паяк си изгражда „къщата“. Между стръкчетата водорасли прави истински водолазен звънец — от изпредена от паяжина чашка, обърната с отвора надолу — и го пълни с мехурчета въздух, които пренася с косматите си крака. Около „чашката“ опъва обикновена паяжина и се спотайва в подводния си дом, докато някоя попова лъжичка, водна дървеница или друго подобно създание се омотае в нея. Тогава паякът се спуска и залавя жертвата си. На времето един естественик е описал как паякът променя стария, застоял въздух с пресен. Но понеже наблюдението било еднократно, хората приели, че естественикът е сбъркал. Ние обаче снимахме тази много любопитна операция. Паякът отива на върха на „звънеца“ и пробива дупка в копринената тъкан, тъй че мехурчето с въздух да изплува нагоре, после се хваща за него, докато то се издигне на повърхността на водата, и го пуска. На връщане той носи мехурче пресен въздух, за да „проветри дома“ си също както домакинята почиства пепелниците и отваря прозорците, когато изпрати гостите си.
Може би най-очарователните езерни обитатели, които снимахме, бяха планариите — странни организми, сякаш направени от влажно черно кадифе, с форма на еклер, плъзгащи се като живак по тинята. Това са плоски червеи, подобни на водни голи охлюви. Всяка планария е хермафродит — има мъжки и женски орган, сперма и яйце, но яйцата й трябва да бъдат оплодени от спермата на друга. Храни се предимно с мъртви организми — например попови лъжички или рибки, като къса и смуче месото на плячката си. Може да издържа дълго без храна, но постепенно се смалява, понеже планариите се самоизяждат в буквалния смисъл на думата. И друг много интересен факт — те използват устата и за поемане на храна, и за изхвърляне на остатъците. Разказът за размножаването им звучи малко като научна фантастика, защото освен чрез яйца те могат да продължават рода си и ако случайно бъдат разкъсани на две — от всяка част на старата планария се оформя една нова планария. Някои видове се размножават по още по-особен начин, наподобяващ играта на дърпане с въже — но сами със себе си. Саморазкъсват се на две половини и така удвояват броя си. Имаше поредица от изумителни експерименти с американски планарии, които могат да бъдат обучени с помощта на слаб електричен ток да избират бяла или черна тръбичка, по която да минат, за да се спасят от опасност. Освен това, ако планарията бъде разделена на две, всяка половина „помни“ този „урок“. Още по-изумително, макар и недостатъчно изследвано, е наблюдението, че ако „необучена“ планария погълне „обучена“, тя наследява „знанията“ й. Ако излезе истина, това ще бъде едно от най-забележителните неща в поведението на животинските организми. Кажи-речи ученик да изяде (добре изпечен) своя учител ида придобие целия му опит и знания. Спомням си поверието, че който след битката изяде победения си противник, ще наследи смелостта и силата му.