Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
— Никой не ми каза, че костенурките пикаят! Никой не ми каза, че са толкова продуктивни!
Прибрахме вече облекчилата се костенурка в един кашон, изсушихме, доколкото можахме, Аластър и тръгнахме да търсим жираф. И, разбира се, както винаги, не открихме нито един, въпреки че обикновено те са дежурните фигури в пейзажа. След неколкочасово обикаляне с колата, намерихме гигантски мъжки на красиви шарки, който се спотайваше в акациите.
Грандиозният план на Аластър бе да отида до жирафа с костенурката в ръце. Когато го доближа, колкото ми позволи, да сложа костенурката на земята, да се обърна към камерата и да говоря за навиците на жирафа да опасва само връхчетата на дърветата. После да посоча равнището, на което пасат другите антилопи, а най-долу, на земята, ще се на мира и тревопасно животно — нашата костенурка. Тогава да се наведа и да я взема. Както повечето идеи на Аластър, всичко това беше много по-лесно за казване, отколкото за изпълнение.
Слязох от колата с възмутено съскащата костенурка в ръце и тръгнах към жирафа. Животното ме следеше с недоверчив поглед. Той изглежда никога не бе допускал, че през целия му дълъг и щастлив живот ще настъпи ден, в който човешко същество, понесло гласовита костенурка, ще си позволи да му прекъсне обяда. И явно се съмняваше, че всичко това съвпада с желанията му. Жирафът изпръхтя, възбудено мина от другия край на акацията и показа само главата си.
— А, така не е добре! — изсъска Аластър. — Искам цялото тяло!
Бавно следвах дълговратия си партньор, а той бавно маневрираше около акацията, тъй че между нас винаги оставаше бодливото дърво. Обикаляхме доста време около дървото, сякаш правехме стъпки на старомоден валс.
— Не става! — казах на Аластър. — Трябва да раздвижите дяволската си камера.
И така, камерата се раздвижи. След още доста валсиране около акацията „хванах“ жирафа в желаното от моя режисьор положение.
— Чудесно! — възбудено рече Аластър. — Сега сложи това змийско нещо на земята и започвай да говориш за зебрата.
Сложих костенурката на земята, изправих се и говорих продължително и сладкодумно за жирафите и навиците им на хранене, а също и за навиците на хранене на другите копитни животни.
Завърших с думите:
— И така, когато животните пасат на разни равнища, храната се разпределя равномерно от върховете на дърветата до земята, за тревопасни животни, като това тук…
И се наведох да взема костенурката. За голяма изненада нямаше никаква костенурка. С безпрецедентна за това влечуго скорост тя беше избягала на петнадесетина метра от мен, към спокойствието и тишината на акациевите горички. Излишно е да казвам, че целият епизод пропадна.
Друга блестяща идея на Аластър предвиждаше да кажа няколко думи в началото на програмата в общ кадър с бял носорог, сякаш сме се хванали подръка с животното. И толкова се запали, че три дни обикаляхме да търсим бели носорози. Да ги намерим не беше трудно — ходеха из целия парк. Трудното беше да намерим носорози, които да изпълняват нарежданията на Аластър. Открихме внушителна майка носорог и нейната пълничка рожба, нагазили дружелюбно в дълбока локва заедно с един бивол. На гърба си той имаше „наметало“ от засъхнала и напукана тиня, което приличаше на табло от картонени фигурки „УНИЦЕФ“. Малкият носорог и майка му не ме бяха усетили и аз можех да приближа до тях и да изпълня желанието на Аластър, ако го нямаше биволът. Потънал до корем в тинята, той беше изпаднал в захлас. Подобно настроение обзема биволите, когато са близо до водата. Като ме видя обаче да слизам от колата, биволът се стресна и понечи да тръгне. Беше затънал толкова дълбоко в тинята, че когато се опита да излезе, не можа да си извади краката и падна настрани със силен грохот. Носорозите не без основание се усъмниха, че става нещо нередно, и заедно с бивола, който успя да се измъкне от калта, чевръсто побягнаха и изчезнаха между дърветата. Често се случват подобни несполуки. Носорозите компенсират късогледството си с много остър слух и обоняние. Поради недостатъка в зрението си са и много подозрителни, въпреки че за мен си остана загадка що за врагове може да има животно с такива огромни размери. Тъй или иначе, но всичките ни опити за кадър с носорог пропаднаха и, изглежда, щяхме да напуснем Южна Африка без този начален епизод, за който уважаемият ни режисьор продължаваше да настоява.