Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
— Червеи! — каза той вместо поздрав. — Дъжд от червеи по земята… гробище… много живот, едно гробище.
Опитах се да си припомня гробищата, които съм посещавал. Сковани в студена белота като болнични отделения или обрасли в бурени и лишеи дотам, че трябва да си проправяш път с мачете до надгробните плочи с полуизтрити от времето надписи. Никога не съм повдигал надгробна плоча, за да търся живот под нея. Изобщо идеята да се открие живот в гробище бе нова и свързана със злокобна нотка, която понякога се прокрадваше в хумора на Аластър. Както и да е, отидохме в гробището Калвари.
Беше доста странно гробище. Освен обикновените надгробни паметници за простосмъртните, имаше чудовищна безвкусица от мавзолейчета с колони като на Акропола и кръстове като на катедралата „Свети Петър“ — общо взето, доколкото можех да преценя, съхраняващи тленните останки на неизвестни за човечеството хора от рода на някой си Луиджи Вермичели или Гуидо Пармезан. Ужас ме обзе, когато погледът ми се плъзна по полегатия склон на гробището с бели като сняг или като току-що поникнали гъби паметници (те навяваха мисълта, че Господ трябва да е доста добър майстор на захарни изделия) и се спря на силуета на Ню Йорк, който отразяваше в по-голям мащаб „града на покойниците“. Човек не можеше да бъде упрекнат за естествено възникващия въпрос: Къде е границата между небостъргачите и надгробните паметници? Нито пък за следващия: Нима самите небостъргачи не са огромни мавзолеи и какъв е смисълът да се похабява толкова голяма полезна площ, за да се даде израз на грижата към паметта на покойните? Все пак не излязох прав. В гробището открихме разнообразни форми на живот. Червеи усърдно обръщаха и проветряваха почвата, фазани и канадски гъски разхождаха новоизлюпените си чада между паметниците, миещи мечки и лисици отглеждаха малките си и намираха подслон в мавзолеите на покойните италианци. Дори в Ню Йорк съществуваше възможност да умреш с мисълта, че една топла и дружелюбна миеща мечка ще отгледа малките си върху гръдния ти кош!
Стори ми се много уместно, че от гробищата, където бяха събрани страхотно количество трупове, отидохме на сметището на Ню Йорк. Интересно и важно е да се види колко големи количества отпадъци изхвърля най-висшето животно — човекът, когато са струпани извънредно много хора на едно място, и да се добие впечатление колко разточително може да бъде то. На сметището растеше с всеки час планина от разноцветен боклук. Отвращавало ме е човешкото прахосничество в Африка и Латинска Америка. Там съм наблюдавал хора, които разчитат на консервена кутия, връвчица или хартийка, голяма колкото нокътя на палеца, за да оцелеят. На същите места, например в Аржентина, от прозореца на хотела съм виждал как теглят боклукчийски колички, пълни с цели, дори недокоснати хлябове, с пържоли, дебели колкото един том на Британската енциклопедия и само малко изчовъркани в средата, с купища зеленчуци и бобови храни, които биха могли да поддържат живота на стотици индиански села в продължение на месеци. В Северна Америка съм срещал семейства, за които съвсем наивно съм мислил, че страдат от някаква болест на жлезите, но по късно разбрах причината за необичайната им отпусната дебелина — преяждане! Ако бяха християнски мисионери, залутани в дивата джунгла, можеха да послужат за много апетитна „закуска“.
За гларусите гигантското сметище представляваше най-добрият ресторант в Ню Йорк. Виеха се с хиляди над него, кряскаха, биеха се, ровеха в купищата да търсят по-вкусна мръвка. Звучи малко странно, но мисълта, че чудовищното количество отпадъци все пак се използваше поне за изхранване на летящи батальони красиви птици, действаше успокояващо.
Продължихме да правим снимки в Ню Йорк — един от най-долнопробните, отблъскващи, мръсни, красиви и вълнуващи градове. Снимахме, както споменах, животинския свят в гробището и сметището, показахме как живеят скитащите кучета и котки в бедняшките квартали, как оцеляват гълъбите и плъховете в тази бетонова джунгла. Дори показахме как петнадесет или двадесет етажа нагоре в апартамент, изграден от бетон, стъкло и хромови плоскости, могат да се намерят термобии в телевизора, хлебарки под килима и мишки в ламперията.
После настъпи великият ден, известен като Битката при Осемдесет и седма улица.