Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
— Слушай, миличко, защо да не идем да направим кадрите, в които Лий снима бързеите? Няма никакво значение, че водата е кална — доста разумно предложи Пола.
— Чудесна идея! — възкликна Лий, изгаряща от желание да опита как се кара кану в планинска река. Хайде да отиваме, Джонатан!
— Значи ще рискуваш живота на жена ми в тия бързеи, за да си оправиш настроението? Садист такъв! — възмутен се обадих аз.
— Да — унило каза Джонатан. — Мисля, че можем да го направим.
Събрахме багажа си и потеглихме от мътното езеро за планината, в която река Уай се блъска и извива около черните скали. Тук тъмните й плитки се разпиляваха в канарите на големи пенести облаци и непрестанно се разнасяше ромонът и ревът на бързеите. Развълнувана до краен предел, Лий се беше докарала с ален непромокаем костюм и светложълта каска. Напъхаха съпругата ми в тъничко крехко кану и я пуснаха да гребе в един спокоен сектор на реката, за да получи първия си и единствен урок. С цялото си женско своенравие тя след половин час гребеше като инструктора си, дори малко по-добре.
Замисълът беше да покажем как гребецът на кану трябва да използва силата на реката за своите цели: водната струя — за двигател, течението — за управляване на лодката, водовъртежите й в широките места — за убиване на скоростта и за успокояване на движението, нещо като отклонение за „паркинг“. Трябваше да илюстрираме тези тънкости с движението на някои постоянни „жители“ на бурната река, които използват същите начини, за да оцелеят. Монтираха камерата на скалите при пенливите води, а Лий, натъпкана в кануто, зае позиция на около четиристотин метра нагоре по реката и очакваше сигнал, за да тръгне към бързеите. На носа на лодката бе прикрепена малка камера, която се задействаше с едно бутонче близо до дясната ръка на Лий. Достигнеше ли до пенливите води, тя трябваше да го натисне и така да включи камерата за снимки в близък план на самата себе си и на мятащото се по вълните кану. Същевременно голямата камера от брега щеше да ги снима в далечен план. По даден знак кануто се плъзна между назъбените скали, започна да се подмята и да подскача върху бляскавата вода, да забива нос в големите кълба от пяна, сякаш прасе ровеше за трюфели в букети от бели рози. Лий управляваше кануто, като че беше се занимавала само с това през целия си живот, но все пак сърцето ми се свиваше, докато не отби в спокойна вода и не спря. Въздъхнах с облекчение. Но чак тогава разбрахме, че, след като е включила малката камера, Лий в напрежението си да не се обърне неволно е натиснала пак бутончето и е спряла камерата. Трябваше да се повтори целият епизод. Изтеглиха кануто на същата позиция, отново затегнаха в него съпругата ми (вече, разбира се, със самочувствието на стара морска вълчица) и лодката пак започна да се хлъзга и мята като сьомга, която си хвърля хайвера. Този път Лий успя да снима бързеите, без да изключи камерата.
Колко странно е, че всички велики реки в света — Амазонка, Нил, Мисисипи, имат едно и също скромно начало — няколко чаени чаши вода, бликаща от почвата. И постепенно ручейчето набира сили по пътя си към морето и от локвичка се превръща в пълноводна, величествена река. Реките, малки и големи, са артерии и вени на земята, те осигуряват подслон и храна на огромна армия от организми, които живеят във водата или на брега.
По-лесно е да се разбере предпочитанието на доста животни да обитават спокойните езерни води, отколкото усилията на други да се приспособяват към бурната речна среда. За някои видове, отличаващи се с по-необичайна характеристика, вече бяхме получили филм, сниман при определен режим, за да се ориентираме и да направим кадри в близък план, показващи борбата им за оцеляване в неспирно бушуващата река. Например ларвата на обикновения ручейник може да се открие във всяко езеро и живее в измайсторена от нея копринена торбичка, замаскирана с пясък и зеленина. (Когато бях малък, най-безцеремонно изкарвах една такава ларва от нейния „дом“ и докато си правеше нов, й осигурявах разноцветни материали, прах на тухли или счукана леска, за да се маскира като шарена ларва на ручейник.)
В спокойните води на езерото късчета зеленина са достатъчни за осигуряване на прикритие, но в планинската река ларвата се нуждае от нещо по-естествено, за да се „закотви“ срещу течението. Тя използва камъчета, които за нея са цели канари. Когато изследвате каменистото корито на някое поточе, може да се изненадате, че такава мъничка купчинка камъчета внезапно започва да се движи. Един вид ручейник не си прави „копринен фургон“, а използва други начини, за да се пребори с течението и да го превърне в съюзник. Избира си някоя „пещера“ между камъчетата на дъното на реката. При входа на „пещерата“ си изприда мрежа и укрепва с камъчета краищата на този капан, за да не бъде отнесен от течението. После застава вътре и наднича като стара мома зад „дантеленото перде“, очаквайки щедрата река да го напълни с храна. Друго мъничко и нежно същество, което великолепно се справя със суровите условия на околната среда (за тези миниатюрни организми това е като за нас да стоим под Ниагарския водопад), е ларвата на злата муха, подобна на дълга мустаката гъсеничка. Върху камъните тя си прави от слуз нещо като възглавничка за топлийки и се закрепва за нея с много кукички, израснали на единия край на тялото й. После се изправя на „възглавничката“ и си подбира храна от непрестанно течащата речна вода. Много интересно е да се наблюдава как животинчето се храни с помощ та на мустаците си. Друго странно създание, приспособило се към тази среда, е странично плуващата скарида. За разлика от тъй наречените пясъчни бълхи, които най-често се срещат по плажовете, тя изглежда като сплескана от валяк и затова се движи настрани. Всъщност сплесканото тяло оказва най малко съпротивление на водната струя и позволява на рачето да се стрелне по речното дъно от една цепнатина в друга, като се вклини здраво в избраното място, за да не го отнесе течението.