Диви кинозвезди

Копринопредите в Америка са много голяма, но и доста очарователна напаст (също като хората). След съешаване нощната пеперуда снася яйчна маса, в която се оформят гъсеници и остават в неактивно състояние до следващата пролет. Те издържат на много ниска температура, понеже преобразуват някои от своите секреции в глицерин, който за тях е нещо като антифриз. През пролетта гъсениците се излюпват и като едно семейство (всъщност те са точно такова) се заемат да си изпредат „палатка“. Тя е от жизненоважно значение за тях, понеже прилича на оранжерия и има винаги изложение, осигуряващо слънчеви лъчи сутрин и следобед. При температура на въздуха 11 градуса, в купчината гъсеници, сгушени под „копринения балдахин“, изследователите са регистрирали 39 градуса.

Напусне ли „жилището“ си, за да похапне от листата на дървото, гъсеницата източва копринена нишка от жлезите под главата си. Тя обикаля из клончетата, прави „пътища“ от влакното, което изпуща, а след това нейните братчета и сестричета ги укрепват. Но тази дейност има и друга страна, която граничи с криминалистика в естествените науки. Учените са установили, че всяка гъсеница оставя някаква ароматна следа, за да покаже на семейството си по кои „пътища“ може да намери храна. Тъй че „копринените шосета“ имат благоуханни „пътеуказатели“ към най-добрите „супермаркети“ за листа. Особено голям интерес е събудил въпросът, какво вещество отделят гъсениците от задната част на корема си, та им действа като „Шанел № 5“, ухаещ след някоя хубава жена, макар че при тях това е свързано с хапване, а не с евентуален флирт. Две еднакви по характер средства, но с различни цели. Тогава именно талантливата и умна изследователка Джанис Еджърли е открила нещо удивително — забелязала, че една от многото гъсеници, с които правела експерименти, тръгнала по линия, начертана с молив върху белия лист. Дали някаква съставка на графита не е отделяла загадъчната миризма, която действа на гъсеницата като пътеуказател? И наистина, по-нататъшните изследвания на различни моливни графити доказали, че някакво вещество в стероидната говежда лой или в хидрираното рибено масло, използвани при производството на графит за моливи, възбужда у гъсениците представи за сочни зелени листа. Освен това те били толкова чувствителни към тайнственото вещество, че правели разлика между графити на моливи с твърдост 3В и 4В. Изследванията продължават и сигурно ще доведат до нови от крития. Затова решихме, че представата за живота на природата в големия град няма да бъде пълна, ако не разкрием някои по-интимни страни от ежедневието на копринопредите — тази огромна напаст за листата на дърветата в градските паркове и улици.