Диви кинозвезди

Въпреки лошото време, Джонатан не можеше да се оплаче. Освен необходимите свързващи кадри с Лий и мен вече имаше филм за красивите пъстри порове, за превъзходните плувци — водните плъхове, за елегантните норки и за цяла рота рожбички на една кокошка — с жълти пухести блузи и алени глави, сякаш страдаха от високо кръвно налягане. Приличаха на надзъртащите наоколо праханки, но бяха безкрайно по-симпатични. Имахме и хубави кадри на лебеди — пернатите жирафи на речното царство; как се носят величествено по водата, как се гмуркат, отскубват водорасло и го подхвърлят зад гърба си, за да пирува следващата ги флотилия от пухкави сиви лебедчета.

И така, от реката отидохме на езерото, което, макар и още мътно, нямаше предишния отвратителен вид. Тук трябваше да снимаме няколко епизода, от които един с лодка, а друг — как ходя по водата. Езерата са малки светове на най-разнообразни животинки, но за съжаление тревожно намаляват в цялата страна.

Според „природолюбивите“ британски земеделци, това са безполезни водни площи, които подяждат нивите и ливадите. Съвременното цивилизовано общество не се вълнува, че огромен брой живи създания — от жабите и водните кончета до многочислените микроскопични същества, са жизнено зависими от тези езера.

За наша радост има все още хора, които проявяват грижа към природата и искат да й помогнат да живее, вместо да я тласкат към гибел. Например Кралското дружество за опазване на природата е организирало великолепен „жабешки страж“. В Англия има специален горещ телефон — номерът му е оповестен по местните радиостанции и вестници, по който можете да съобщите кога сте забелязали за пръв път новородена жаба в канавки, градински езерца или в постепенно изчезващите естествени езера. Специалисти нанасят предаденото от вас сведение върху карта на съответния участък и получават цялостна представа за териториите, в които се размножават земноводните. Обикновените жаби, разбира се, не напущат своето родно място през целия си живот, но краставите създават сериозни проблеми. Техните отрочета, щом изскочат от езерото, се пръсват накъдето им видят очите, понеже кожата им не се нуждае от влажна околна среда. Но когато пораснат и настъпи размножителният период, започват да подскачат към езерото, в което са се родили. Естествено, в много случаи трябва да пресичат пътища, дори магистрали, и хиляди загиват под колелата на автомобилите. В Холандия, където, изглежда, се отнасят с по-голямо съчувствие към животинския свят, са направени подлези за миграцията на сухоземните жаби. В Англия още няма чак такъв напредък, но вече е в ход идеята да се създаде движение под девиза „Помогнете на жабите да пресекат шосето“. Хора, които имат слабост към жабите (нали всяка е потенциален принц, ако я целунете!), отиват с кофи, кошчета за боклук и други съдове на местата, през които обикновено минават жабите, очакват ги да пристигнат и ги пренасят отвъд шосето. Говори се упорито, че малките скаути ще се откажат от традиционната отнемаща много време задача да помагат на старите жени да пресичат пътя и ще съсредоточат силите си върху жабите.