Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Страната на Мери Бърд
От деня на постъпването си в "Брейкбилс" Куентин (като всички останали) се мъчеше да отгатне мистерията с четвъртокурсниците. Известно беше, че всяка година през септември половината внезапно се изпаряваха от Къщата. Никой не говореше за отсъствието им. В края на декември изчезналите се завръщаха, но бяха изнемощели и само кожа и кости. Смяташе се за проява на лош вкус да се говори на тази тема, затова странното събитие беше забулено в мълчание. Останалите четвъртокурсници изчезваха през януари и се завръщаха в края на април.
Сега самият Куентин беше ученик четвърта година, наближаваше краят на първия семестър, а той така и не беше научил нищо повече за странните изчезвания. Тайната за мястото, където отиваха четвъртокурсниците, и какво правеха там или какво им причиняваха, беше пазена строго. Дори колежаните, които се майтапеха с всичко друго в "Брейкбилс", предпочитаха да си мълчат по този въпрос, а когато ги попитаха, намръщено отвръщаха:
— Виж, говоря сериозно — не ти трябва да се интересуваш…
Предишната година злощастният инцидент със Звяра беше нарушил установената традиция. Първият контингент четвъртокурсници изчезна по график и те отсъстваха по време на разигралата се трагедия, но групата от втория семестър, в която бяха Елиът, Джанет и Джош, завърши учебната година както обикновено. Членовете на въпросната група започнаха да наричат себе си "пощадените". Явно онова, което ги чакаше, беше достатъчно неприятно и без опасността да станат жертва на неизвестен хищник.
Сега обаче традицията беше възстановена. Половината четвъртокурсници се изпариха по график заедно с неколцина петокурсници. Дали случайно, или нарочно, но всички Физици щяха да се отправят заедно към неизвестното през януари.
Тази тема редовно се обсъждаше около очуканата маса за билярд във Вилата.
— Знаете ли какво си мисля? — каза Джош една неделна утрин през декември. Предишната вечер се бяха напили и сега лекуваха махмурлука с големи чаши кока-кола и обилно количество бекон. — Бас държа, че ще ни изпратят в обикновен колеж. В някое тъпо държавно училище, дето ще ни накарат да четем "Улица Консервна" на Стайнбек и да зубрим за Гражданската война. Още на втория ден Елиът ще ридае в тоалетната, задето са го лишили от гъшия пастет, а някой грубиян ще го насилва отзад със стик за лакрос.
— Абе, какви са тия хомо-фантасмагории? — присмя му се Джанет.
— Знам от сигурен източник — намеси се Елиът, — че мистерията около четвъртокурсниците е за заблуда. Целта е да изкарат ангелите на по-слабохарактерните. В действителност "изчезналите" прекарват целия семестър на частния остров на Фог на Малдивите, изтягат се на великолепния плаж и им поднасят ром с тоник.
— Ако е така, Елиът — намеси се Куентин, — защо всички се връщат толкова отслабнали?
Самият той още беше раздвоен относно изпитанието и се питаше дали то спада, или не спада към нещата, които го плашат.
— Защото по цял ден плуват голи в океана.
— Ха-ха-ха! — изграчи Джанет.
— Идеално упражнение за Куентин — добави Джош.
— Да бе. И за твоя дебел задник.
— Не ми се заминава — въздъхна Алис. — Не може ли да си взема бележка от лекар? Вие не се ли страхувате?
— Направо ме втриса. — Този път Елиът явно не се шегуваше. — Не съм силен като вас. Аз съм мекушав, приличам на деликатно цвете.
— Не се бой, Скъпо Деликатно Цвете. — Джанет взе стика и удари топката, без да сведе поглед към масата за билярд. — Страданието ще те направи по-силен.
Дойдоха за Куентин през една януарска нощ.
Той знаеше, че ще се случи през нощта — винаги на закуска забелязваха изчезването на четвъртокурсниците. Навярно беше към три след полунощ, но той се събуди веднага щом Ван дер Веге почука на вратата му. Знаеше какво става. Като чу дрезгавия й глас в мрака, си спомни за първата си вечер в "Брейкбилс", когато тя го заведе в стаята му след приемния изпит.
— Време е, Куентин! — подвикна му. — Качваме се на покрива. Не вземай нищо със себе си.
Той стана и нахлузи домашните си чехли. На стълбището вече се бяха строили негови съученици, които изглеждаха объркани от събуждането посред нощ.
Никой не продума, когато Ван дер Веге ги преведе през врата, за която той беше готов да се закълне, че до вчера не съществуваше. Безмълвно се заизкачваха по стъпалата към покрива. Бяха общо петнайсет души, от които петима четвъртокурсници, а останалите от пети курс. Всички носеха еднаквите сини пижами, които им бяха дали при постъпването в колежа. Само Гретхен не беше спазила нареждането на преподавателката и заедно с бастуна си беше взела любимото си плюшено мече. Ван дер Веге отвори капандурата и един по един всички се качиха на стръмния покрив. Покрай перваза имаше нисък железен парапет, който в никакъв случай не можеше да предпази някого от падане, дори напротив — човек можеше да се спъне в него, ако вървеше заднешком и не го забележеше.