Хроники на звеното

На тази част от Мордор казваха „Зоната“ и тя наистина приличаше на декор от „Сталкер“, защото на архитекта очевидно не му се беше получило да създаде среда за живеене. По-скоро беше докарал нещата до фаза „среда за неживеене“.

Мишо даде указания на момчетата от другите коли да се покрият и да са готови да действат с калашниците, ако стане напечено, а той, придружен от Арни и Слай, се насочи директно към орките - дилъри на херинга, които се бяха разплули на една пейка и се припичаха под лъчите на слънцето. Бяха класически дизайн - ланци, кожени якета, мърляви маратонки и шарени анцузи. Шефчето им явно беше нагоре в йерархията, защото, ако се съдеше по проблясващата му усмивка, май цялата му ограда беше със златно покритие.

Мишо мина покрай екипа „златни дилъри“. Не ги познаваше лично, но не му и трябваше, там системата движеше дядо му. Жената беше с чистобяла дълга коса и тениска на „Айрън Мейдън“ с корицата на албума от осемдесет и пета, оная с Еди с брадвата. Мъжът беше със „Слейър“, но явно му беше студено, защото върху нея беше облякъл дебело памучно сако, което не се връзваше с метълската тематика. Михаил им кимна, когато мина край тях.

Точно в този момент се появи младо момче, което с неуверена походка отиде до орките и подаде пари. Единият бръкна в джоба на якето си и му подаде дозата. Не се и опитваше да се крие, явно бяха сигурни, че няма как нещо да им се случи. Мишо се огледа наоколо, по балконите и прозорците на високите блокове се виждаха хора, които се занимаваха с класическите за обитателите на панелната джунгла дейности - простиране, готвене, пушене и всякакви други неща, които човек може да прави на тези творения на соцреализма - остъклените балкони. Мишо застана до единия орк и проследи как наркоманчето се отдалечава почти на спринт, явно го гонеше абстиненцията и нямаше търпение да се скатае и да се нацели. Оркът се усмихна към Мишо и мазно попита: