Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Извинявай, че толкова се забавих. С какво мога да ти, помогна?
- Благодаря, но с нищо - отговори Сингсакер. - Всъщност аз дойдох да ти помогна.
- Така ли? И за какво става дума?
- Не знам дали съм ти казвал нещо за себе си, но съм полицай. И дойдох да поговоря с теб за жена ти и за случилото се с нея - казвайки това, той не отместваше погледа си от Дале. Учуди го колко малко се промени лицето на съседа му. Остана си все така тъмно и мрачно.
- Значи си полицай? - само попита той.
- Да. Имаш ли време да поговорим?
Йенс Дале отвори широко вратата и отстъпи встрани.
- Влизай!
Оказа се, че антрето е в ремонт. Смърчовата ламперия се нуждаеше от дооправяне, на пода липсваха дъски. Стана ясно, че Дале прави ремонта със собствените си ръце. И едва ли щеше да го завърши, преди децата да порастат. При една обикновена ситуация ремонтът щеше да е чудесен повод за завързване на разговор. Щяха да си поговорят за размера на дъските и други подобни, но всяко нещо с времето си.
- Моите съболезнования - каза Сингсакер. - Разбираме, че си в шок.
Йенс Дале го изгледа изпод надвисналите си вежди.
- Не знам какво да кажа - отговори той. - Честно да си кажа, продължавам да чакам да се върне от работа във всеки един момент. Когато ти звънна, лежах на дивана и спях. Сънувах, че й приготвям ядене. Рибена чорба. Тя обича рибена чорба и аз я готвех за нея, въпреки че знаех, че децата няма да са доволни. Отдавна не бях сънувал такива всекидневни дреболии.
Сингсакер се изплаши, че Дале не бе толкова адекватен, колкото му се бе сторило отначало и искайки да се убеди, че се разбират взаимно, каза:
- Всичко това е малко странно, защото и преди сме разговаряли, но сега е много важно да разбереш, че аз съм старши следовател Уд Сингсакер. И съм дошъл като представител на полицията в Тронхайм, за да поговорим за убийството на жена ти Гюн Брита Дале.
Йенс Дале се стресна малко.
- Може да съм в шок, но не съм откачил. Много добре осъзнавам кой си - произнесе той.
- И си готов да отговориш на няколко трудни въпроса?
Помислил малко, Сингсакер добави:
- Макар че това, разбира се, може да почака. Колкото по-скоро обаче си в състояние да ни сътрудничиш, толкова по-скоро разследването ще помръдне от мъртвата точка.
- Ще отговоря с охота на въпросите ти още сега - съгласи се Дале. - Да седнем?
Домакинът отведе следователя в кухнята. Там ремонтът беше приключил. Дъб и бял ламинат. Направено с вкус. Забелязваше се ръката на професионалисти и това свидетелстваше, че Дале разполагаше не само с увлечението да се прави на дърводелец, но и с добри финансови възможности. Седнаха до масивната дъбова маса, заемаща голяма част от кухнята.
- Кафе? - предложи гостоприемно домакинът.
- Само ако ти искаш.
- Не знам какво искам - приближи се до вградената кафемашина, която не бе от евтините. - Еспресо?
При дадените обстоятелства въпросът се стори напълно нелеп на Сингсакер. Изведнъж си спомни за един стар спор с Аникен. Според него думата „еспресо” трябваше да се произнася на норвежки като „експресо”, както се произнасяха „експлицитно” и „експрес”, защото всичките тези думи произхождаха от латинския глагол „expressare”, означаващ „изстисквам” и „изцеждам”. Напълно приемливият аргумент на Аникен се бе състоял в това, че „еспресо” било италианска дума, поради което трябвало да се произнася по италиански, а не по латински маниер. Тя обаче се бе съгласила, че той поне бил измислил изтънчена обосновка за варварското си произношение. А сега той седеше и мислеше защо му бе на Йенс Дале, произнасящ „еспресо” като истински италианец, да си прави труда и да предлага на госта си нещо различно от черно норвежко кафе. Въпреки това се съгласи с еспресото и благодари. Докато Дале правеше двойно кафе, нещо в машината жвакаше и хриптеше силно. Взел чаша вода, той се върна до масата.
Преди да започне разговора, Сингсакер огледа още веднъж безутешния съпруг. Дале бе свалил ризата и вратовръзката, с която бе сутринта, и се бе преоблякъл със свободен пуловер от фина вълна с отворена яка. Бе малко смешно да миеш колата си с риза и вратовръзка, а след това да облечеш стар пуловер. Сингсакер обаче можеше да си представи как бе станало всичко. Когато бе срещнал Дале на сутринта, той се бе канил да измие бързо колата си и да отиде на работа. Докато се бе обличал, той още не бе знаел, че днес няма да отиде на работа. „Кой обаче се преоблича, веднага след като му съобщят за убийството на жена му?” - помисли си Сингсакер. От личен опит знаеше, че размислите върху подобни теми рядко водеха до логично обяснение. Нямаше еднозначен отговор на въпроса какво трябва да прави човек, който е научил за убийството на жена си.