Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Настъпи нова пауза с още набиране на компютър. После гласът попита:
— Имате ли парите?
— В момента ги гледам — отговори Алон. — Десет милиона евро, немаркирани, непоследователни, без проследяващи устройства, без боядисващи пачки, всичко, което поискахте. Надявам се, че имате на разположение добра офшорна банка, защото ще ви е нужна.
Той хвърли бърз поглед към Ланкастър, който изглеждаше така, сякаш дъвчеше вътрешната страна на бузата си. Фалън пък имаше вид на човек, на когото не му достига въздух.
— Готов ли сте за инструкциите? — попита гласът след още едно тракане на компютърната клавиатура.
— Готов съм от няколко минути — отговори Габриел.
— Имате ли нещо за писане?
— Просто продължавайте — отвърна нетърпеливо Алон.
— В Лондон ли сте?
— Да.
— Имате ли кола?
— Да, разбира се.
— Хванете ферибота в четири и четиридесет от Доувър до Кале. Четиридесет минути след потеглянето хвърлете този телефон в Ламанша. Когато пристигнете в Кале, отидете в парка на улица „Ришельо“. Знаете ли къде се намира?
— Да, знам.
— В североизточния му ъгъл има казан за боклук. Новият телефон ще бъде залепен под дъното му. Като го вземете, се върнете в колата си. Ще ви се обадя и ще ви кажа къде да отидете след това.
— Нещо друго?
— Елате сам, без подкрепление, без полиция. И не пропускайте ферибота в четири и четиридесет. Ако го направите, момичето умира.
— Приключихте ли?
В другия край на линията се възцари тишина — никакъв глас, никакво тракане на клавиатурата.
— Ще приема това за „да“ — каза Габриел. — Сега ме слушайте внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Днес е големият ви ден. Работили сте много усилено и краят почти се вижда. Но не го проваляйте, като направите нещо глупаво. Мен ме интересува единствено да върна момичето благополучно у дома. Това е бизнес, нищо повече. Да го направим като джентълмени.
— Без полиция — каза гласът след няколко секунди.
— Без полиция — повтори Алон. — Но нека ви кажа още нещо. Ако се опитате да навредите на Маделин или на мен, моята служба ще открие кой сте в действителност. И тогава ще ви намерят и ще ви убият. Наясно ли сме?
Този път нямаше отговор.
— И още нещо — добави Габриел. — Никога повече не ме карайте да чакам пет минути вашето обаждане. Ако го направите, сделката отпада.
След тези думи той прекъсна връзката и погледна Джонатан Ланкастър.
— Мисля, че мина добре. Нали така, господин премиер?
Рядко може да се види от входната врата на Даунинг Стрийт № 10 да излиза мъж, облечен в сини дънки и черно кожено яке, но точно това се случи в 12,17 ч. на този ранен следобед в началото на октомври, в който валеше проливен дъжд. Бяха изминали пет седмици от деня на изчезването на Маделин Харт на остров Корсика, осем дни, след като нейната снимка и видеозапис бяха оставени пред дома на прессекретаря на премиера Саймън Хюит, и дванайсет часа, след като министър-председателят на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия се съгласи да плати откуп от 10 милиона евро за нейното благополучно завръщане. Естествено, полицаят, който стоеше на пост във фоайето, не знаеше нищо за това. Нито пък знаеше, че необичайно облеченият мъж беше израелският шпионин и екзекутор Габриел Алон или че под черното му кожено яке имаше зареден полуавтоматичен пистолет „Берета“. В резултат на това той му пожела приятен ден и го проследи с поглед, докато Алон вървеше по Даунинг Стрийт и стигна до охраняваната порта при Уайтхол. Докато минаваше през нея, камерата за наблюдение го засне. Това стана в 12,19ч.
Джеръми Фалън бе оставил пасата в откритата част на паркинга на гара Виктория. Габриел го приближи по начина, по който винаги се приближаваше до чужди автомобили — бавно и обхванат от страх. Той го обиколи, сякаш проверяваше дали боята не е издраскана, а след това умишлено изпусна ключовете на настилката от червени тухли. Като се наведе, Алон бързо огледа шасито. Не виждайки нищо необичайно, се изправи и натисна бутона за отваряне на багажника. Капакът бавно се вдигна, разкривайки два куфара от полиестер, серийно производство. Той дръпна ципа на единия, надникна вътре и видя наредените в плътни редици пачки от стоеврови банкноти.
Според лондонските стандарти, трафикът в този час беше само леко катастрофален. Габриел прекоси моста Челси в един часа, а след трийсет минути вече бе оставил зад гърба си южните предградия на Лондон и караше с пълна скорост по магистрала М25. В два следобед той включи Радио 4 на Би Би Си, за да чуе актуалните новини. От сутринта нямаше никаква промяна — Джонатан Ланкастър продължаваше да говори за решаване на проблемите на бедните във Великобритания, а руската петролна компания все още планираше да извършва сондажи за нефт в Северно море. Не споменаха нищо за Маделин Харт, нито за мъжа в сини дънки и кожено яке, който бе напът да плати десет милиона евро на нейните похитители. Въпросният мъж изслуша последната прогноза за времето и научи, че през остатъка от следобеда се очаква метеорологичните условия бързо да се влошат, характеризирайки се с проливни дъждове и силни ветрове по крайбрежието на Ламанша. После той изключи радиото и разсеяно опипа корсиканския талисман на шията си. „Когато вече е мъртва — чу да казва старицата. — След това ще узнаете истината.“