Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Началникът на кабинета разтегна уста във втора отвратителна усмивка и тръгна уморено към вратата.
— Вие знаехте ли? — попита Габриел.
Фалън бавно се обърна.
— Да съм знаел какво?
— Че Ланкастър и Маделин са имали връзка.
Началникът на кабинета се поколеба, преди да отговори.
— Не — каза той най-сетне. — Не знаех. Всъщност никога не съм си представял, че той ще направи нещо, което да застраши всичко, за което сме работили. И иронията във всичко това е — добави Фалън, — че аз съм идиотът, който ги запозна.
— Защо го направихте?
— Защото Маделин бе неделима част от нашата политическа работа. И защото тя бе изключително умна и способна жена, чието бъдеще бе безгранично.
Габриел бе поразен от факта, че началникът на кабинета употреби минало време, говорейки за изчезналата си колежка. Фалън също си даде сметка за това.
— Не исках да прозвучи така. Нямах предвид това — каза той.
— А какво имахте предвид?
— Не съм сигурен — отговори Фалън. Това бяха трите думи, които той рядко изговаряше. — Просто, че тя вероятно няма да е същият човек след нещо такова, нали?
— Хората са много по-устойчиви, отколкото предполагате, особено жените. С подходящата помощ тя рано или късно ще може да се върне към нормалния си начин на живот. Но вие сте прав за едно нещо — добави Габриел. — Маделин никога няма да бъде същият човек.
Фалън посегна към вратата.
— Имате ли нужда от нещо друго? — попита той през рамо.
— Малко сън ще ми дойде добре.
— Как го консумирате?
— С мляко и без захар.
Началникът на кабинета излезе и тихо затвори вратата зад себе си. Алон се изправи, отиде до градския пейзаж на Търнър и застана пред него, подпрял с ръка брадичката си и леко наклонил глава на една страна. Беше 11,43 ч. — оставаха седемнайсет минути до очаквания телефонен звън.
Фалън се върна точно преди дванайсет часа, придружен от Джонатан Ланкастър. Промяната във външния вид на премиера беше очебийна. Нямаше го онзи Ланкастър, когото Габриел бе видял същата сутрин по телевизията — уверения политик, обещаващ да подобри социалната структура на британското общество. На негово място беше човек, чийто живот и кариера бяха в непосредствена опасност да се сгромолясат с най-зрелищния политически скандал в британската история. Беше очевидно, че Ланкастър няма да издържи още дълго, преди да грохне.
— Сигурен ли сте, че искате да присъствате на това? — попита Алон, здрависвайки се с премиера.
— Защо да не присъствам?
— Защото може да не ви хареса всичко, което ще чуете.
Ланкастър седна, показвайки ясно, че няма намерение да ходи никъде. Фалън извади мобилния телефон от джоба на сакото си и го сложи на масичката за кафе. Габриел бързо извади батерията, разкривайки фабричния сериен номер от вътрешната страна на апарата, и го снима с личния си мобилен телефон „Блекбъри“.
— Какво правите? — попита премиерът.
— По всяка вероятност похитителите ще ме накарат да оставя този телефон на място, където никога няма да бъде намерен.
— Тогава защо го снимате?
— За застраховка — отвърна Алон.
Той пъхна своето блекбъри обратно в джоба на якето си и включи апарата на похитителите. Беше 11,57 ч. Нямаше какво повече да се прави, освен да се чака. Габриел беше ненадминат в чакането; според собствените му изчисления бе прекарал повече от половината си живот да го прави. Чакане на влак или самолет. Чакане на източник на информация. Чакане на слънцето да изгрее след нощ на убийства. Чакане лекарите да кажат дали съпругата му ще живее, или ще умре. Беше се надявал, че спокойното му поведение ще успокои Ланкастър, но то, изглежда, имаше обратен ефект. Премиерът гледаше немигащо в дисплея на телефона. В 12,03 часа той още не беше звъннал.
— Какво става, по дяволите? — попита накрая Ланкастър с недоволно изражение.
— Те се опитват да ви изнервят.
— Справят се доста добре.
— Точно затова аз ще говоря с тях.
Измина още една минута без никакво обаждане. След това, в 12,05 ч., телефонът иззвъня и затанцува по плота на масичката. Габриел го взе и погледна идентификацията на повикващата линия, докато телефонът вибрираше в дланта му. Както бе очаквал, те използваха друг телефон. Той вдигна капачето и много спокойно попита:
— С какво мога да ви помогна?
Последва пауза, по време на която Алон чуваше тракането на компютърна клавиатура. След това се чу роботизираният глас.
— Кой се обажда? — попита той.
— Знаете кой — отвърна Габриел. — Хайде да започваме. Моето момиче очаква дълго време този ден. Искам да приключим с това възможно най-бързо.