Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
24.
Доувър, Англия
Когато зави по магистрала М20, заваля дъжд като из ведро. Той профуча край Мейдстоун, Ленам Хийт и Ашфорд и в три и половина пристигна на пристанището във Фолкстоун. Там зави по шосе А20 и продължи на изток през една сякаш безкрайна равнина, покрита с най-зелената трева, която някога бе виждал. Накрая изкачи един нисък хълм и морето се появи — тъмно и осеяно с белите гребени на вълните. Очертаваше се неприятно плаване през пролива.
Докато се спускаше по пътя към крайбрежния булевард на Доувър, Габриел за първи път зърна част от скалите — тебеширенобели на фона на оловносивите облаци. Пътят към фериботния терминал бе ясно обозначен. Алон влезе в бюрото за продажба на билети и потвърди резервацията си, като през цялото време не откъсваше очи от пасата. След това, с билет в ръка, той отново седна зад волана и се присъедини към колоната от автомобили, чакащи на опашка да се качат. И не пропускайте ферибота в четири и четиридесет. Ако го направите, момичето умира… Габриел си помисли, че има само една причина да се отправи такова искане: сега похитителите го наблюдаваха.
Оставането на пътниците в колите по време на плаването бе в разрез с правилата. Той обмисли за кратко да вземе куфарите със себе си, но реши, че влаченето им нагоре-надолу по коридорите ще го направи твърде уязвим. Така че заключи колата, като провери по два пъти багажника и всяка от четирите врати, за да се увери, че са заключени, и се отправи към пасажерския салон. Когато фериботът напусна терминала, отиде до снекбара и си поръча чай и кифличка. Навън небето постепенно потъмня и в 17,15 ч. морето вече не се виждаше. Габриел остана на мястото си още пет минути. След това стана и се запъти към едно закътано кътче на мостика. Нито един от останалите пътници не го последва. Ето защо никой не го видя да хвърля мобилния телефон през парапета.
Алон нито видя, нито чу апаратът да цопва в морето. Той постоя до перилата още две минути, после се върна на мястото си в салона. И остана там, като съхрани в паметта си всяко от лицата около него, докато от високоговорителите не се разнесе съобщение — първо на английски, после на френски език, — уведомяващо пътниците, че е време да се върнат в своите автомобили. Габриел се увери, че е първият, който пристига на товарната платформа. Като отвори багажника на пасата, видя, че двата куфара са все още на мястото си и че все още са пълни с пари. След това седна зад волана и се зае да наблюдава как другите пътници се точат към колите си. На съседната редица една жена отключи вратата на малко пежо. Тя имаше къса, подстригана почти по момчешки руса коса и сърцевидно лице. Но той забеляза и нещо друго. Жената бе единственият пътник на борда на ферибота, който носеше ръкавици.
Той гледаше право напред, хванал с две ръце волана.
Тя беше техният човек. Сигурен бе в това.
Кале беше грозен крайморски град, отчасти английски, отчасти немски и почти никак френски. Улица „Ришельо“ се намираше на около осемстотин метра от фериботния терминал в квартал, известен като Кале Нор — осмоъгълен изкуствен остров, обграден от канали и пристанища. Габриел паркира пред редица от измазани с хоросан къщи и тръгна към парка, наблюдаван от трима афганистанци с дебели палта и традиционни шапки пакол24. Мъжете вероятно бяха икономически имигранти, чакащи възможност да бъдат превозени незаконно през Ламанша във Великобритания. Преди години бе имало голям лагер сред пясъчните дюни на брега на морето, откъдето в ясен ден можеха да се видят Белите скали на Доувър да блестят от другата страна на пролива. Добрите граждани на Кале — бастион на социалистическата партия, бяха наричали лагера „джунглата“ и бяха аплодирали френската полиция, когато най-накрая го бе закрила.
24
Кръгла мъжка шапка от фина вълна, носена в Афганистан, Пакистан, Узбекистан, Таджикистан. — Б.пр.