Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
В девет часа той събуди Киара с прясно кафе и взе душ. Когато излезе от банята, Джонатан Ланкастър обсъждаше по телевизията новата си скъпоструваща инициатива за подпомагане на проблемните семейства във Великобритания. Габриел не можа да не се възхити на поведението на премиера. В този момент кариерата му висеше на косъм и въпреки това той изглеждаше внушителен и самоуверен, както винаги. И действително, до края на изказването му даже Алон беше убеден, че изхарчването на още няколко милиона лири от парите на данъкоплатците ще реши проблемите, с които постоянно се сблъскваха ниските слоеве на обществото във Великобритания.
Следващият телевизионен материал се отнасяше за руска енергийна компания, сдобила се с правото да прави сондажи за нефт в британските териториални води в Северно море. Габриел изключи телевизора, облече се и извади деветмилиметрова берета от сейфа, скрит под пода на килера. След това, като целуна Киара за последен път, той се спусна по стълбите и излезе на улицата. Паркирал до тротоара, Найджъл Уитком го чакаше зад волана на своя „Воксхол Астра“. Той измина разстоянието до Номер 10 за рекордно кратко време и остави Габриел на задния вход, гледащ към Хорс Гардс Роуд.
— Да се надяваме, че този ден няма да свърши като предния — каза той с престорена бодрост.
— Дано — отвърна Алон и влезе.
23.
Даунинг Стрийт № 10
Джеръми Фалън чакаше в задното фоайе на Номер 10. Той протегна към Габриел топлата си влажна ръка и след това безмълвно го поведе към Белия салон. Този път той беше празен. Алон седна, без да чака покана, но Фалън остана прав. Той бръкна в джоба си и извади ключове за кола под наем.
— Те са за „Пасат“ седан, както поискахте. Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако можете да го върнете цял. Аз не съм толкова заможен, колкото министър-председателя.
Фалън се усмихна нерешително на собствената си шега. Беше очевидно защо не се усмихваше по-често — зъбите му бяха като на баракуда. Той подаде на Габриел ключовете заедно с талон за паркинг.
— Това е за паркинга на гара Виктория. Входът е откъм улица…
— Екълстън Стрийт.
— Извинете — каза искрено Фалън. — Понякога забравям с кого си имам работа.
— Аз не забравям — отвърна Алон.
Фалън си замълча.
— Какъв цвят е колата?
— Островносиво.
— Какво, по дяволите, е островносиво?
— Сигурно островът не е много хубав, защото колата е доста тъмна.
— Къде са парите?
— В багажника, в два куфара, точно както поискаха.
— Откога са там?
— От рано сутринта. Аз лично ги оставих.
— Да се надяваме, че все още са там.
— Парите или колата?
— И двете.
— Това шега ли беше?
— Не — отвърна Габриел.
Като се намръщи, Фалън седна срещу Алон и се зае да съзерцава ноктите си. Те бяха доста дълбоко изгризани.
— Дължа ви извинение за държанието ми снощи — каза той след малко. — Действах единствено, както смятах, в най-добрия интерес на моя министър-председател.
— Аз също — отвърна Габриел.
Началникът на кабинета изглеждаше изненадан. Като повечето влиятелни хора, той вече бе отвикнал някой да говори прямо с него.
— Греъм Сиймор ме предупреди, че понякога сте безцеремонен.
— Само когато е застрашен нечий живот — отвърна Алон. — А в момента, в който седна зад волана на онази кола, моят живот ще бъде в опасност. Което означава, считано от този момент, че аз вземам всички решения.
— Няма нужда да ви напомням, че този случай трябва да приключи възможно най-дискретно.
— Не, не е нужно. Защото, ако не е така, премиерът няма да е единственият, който ще плати цената.
Фалън не отговори нищо, само погледна часовника си. Беше 11,40 ч. — двайсет минути преди очаквания звън на телефона. Той се изправи на крака с вид на човек, който не е спал добре от много дни.
— Министър-председателят е в Заседателната зала на среща с министъра на външните работи. От мен се очаква да се присъединя към тях за няколко минути. След това ще го доведа тук за обаждането.
— Каква е темата на срещата?
— Британската политика по отношение на израелско-палестинския конфликт.
— Не забравяйте кой ще достави парите.