Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Много добре — каза същият компютърно генериран глас. — Сега слушайте внимателно.
Този път Габриел постави няколко свои искания. Тя трябваше да дойде сама, без подкрепление и без оръжие. Той си запазваше правото да я претърси „старателно и обстойно — добави, — просто за да няма недоразумения“. След това жената можеше да разполага с колкото си иска време, за да провери дали банкнотите са истински и да пресметне, че сумата възлиза на десет милиона евро. Тя можеше да преброи парите, да ги помирише, да ги опита или да прави любов с тях, на него не му пукаше, стига да не направеше опит да ги открадне.
— Ако направи това — каза Алон, — ще пострада, и то лошо, а сделката ще бъде развалена. И не отправяйте никакви глупави заплахи, че ще убиете Маделин — добави. — Заплахите обиждат интелигентността ми.
— След един час — отговори гласът и връзката прекъсна.
Габриел извади един стол с права облегалка от барикадата пред вратата и го постави пред приличащия на бойница прозорец на стаята. Той седя там през следващите шейсет и седем минути, като наблюдаваше улицата. На четиридесетата минута от бдението му един мъж, скрит под чадър, мина забързано край хотела, като спря само колкото да подръпне дръжката на предната пасажерска врата на пасата. След това нямаше повече коли или пешеходци, само чайките кръжаха отгоре и група улични котки пируваха с отпадъците от съседния ресторант за морски дарове. „Чакане — помисли си Алон. — Винаги чакане.“
Когато изтече един час без следа от нея, той почувства, че го обзема паника, която нарастваше с всяка изминала минута. След това едно беемве най-сетне паркира на празното пространство до неговия автомобил. Вратата се отвори и се показа стилна обувка, последвана от дълъг, обут в сини дънки крак. Кракът принадлежеше на жена с черна като въглен коса, която се спускаше върху раменете ѝ и скриваше лицето ѝ от погледа на Габриел. Той я наблюдаваше, докато тя пресичаше улицата под дъжда, наблюдаваше ритъма на крачките ѝ, свиването на коленете. Любопитно нещо бе походката; тя беше като пръстовите отпечатъци или сканирането на ретината. Лицето лесно можеше да се промени, но дори и професионалните разузнавачи се мъчеха да променят начина, по който ходеха. Алон си даде сметка, че вече е виждал тази походка. Това бе жената от ферибота.
Той беше сигурен в това.
25.
Гран Фор Филип, Франция
Отне ѝ по-малко от минута, за да стигне от улицата до третия етаж на хотела. Габриел използва този интервал, за да махне барикадата от мебели от антрето. След това допря ухо до вратата и се заслуша в потракването на токчетата ѝ по голия под на коридора. Вратата бе добра, достатъчно солидна и дебела, за да забави един куршум, но не и да го спре. Жената почука леко на нея, сякаш предполагаше, че вътре спят деца.
— Сама ли сте? — попита Алон на френски.
— Да — отговори тя.
— Имате ли оръжие?
— Не.
— Знаете ли какво ще се случи, ако намеря у вас пистолет?
— Сделката се разваля.
Габриел отвори вратата няколко сантиметра, без да сваля веригата.
— Мушнете ръката си — каза той.
Жената се поколеба за миг, после се подчини. Пръстите ѝ бяха дълги и бледи. Носеше само един пръстен — халка с формата на сребърна плетеница, и имаше малка татуировка на слънце на сгъвката между палеца и показалеца си. Алон сграбчи китката ѝ и я изви болезнено. От долната ѝ страна имаше стари белези от младежки опит за самоубийство.
— Ако искате да използвате тази ръка отново — каза той, — ще правите точно каквото ви кажа. Разбирате ли?
— Да — изпъшка жената.
— Хвърлете дамската си чанта на пода и я бутнете с крак към мен.
Жената отново се подчини. Продължавайки да стиска с лявата си ръка китката ѝ, Габриел се пресегна и изпразни съдържанието на чантата на пода. Там се оказаха обичайните боклуци, които човек очакваше да открие в чантата на една французойка, с изключение на две неща: бижутерска лупа и преносима инфрачервена лампа. Алон свали веригата и като изви китката почти до счупване, издърпа жената вътре и затвори с крак вратата. После я блъсна с лице към стената и както бе обещал, я претърси старателно, твърдо убеден, че тялото, което опипваше, бе минало през ръцете на много мъже.
— Забавлявате ли се? — попита тя.
— Да — отвърна глухо Габриел. — Всъщност не ми е било толкова забавно от последния път, когато вадеха куршум от мен.