Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Когато пристигнах, шкафът беше празен — каза Киара, — така че взех няколко неща от пазара зад ъгъла. Надявах се, че ще можем да вечеряме заедно.
— Кога пристигна в Англия?
— Около час след теб.
— Как успя да го направиш?
— Бях в съседство.
Габриел я погледна сериозно.
— Къде в съседство?
— Във Франция — отвърна тя без колебание. — В една селска къща недалеч от Шербур, за да бъдем точни. Четири спални, кухня с трапезария, прекрасна гледка към Ламанша.
— Издействала си да те включат в екипа за посрещане на заложника?
— Не беше точно така.
— А как беше?
— Ари го направи за мен.
— Чия беше идеята?
— Негова.
— О, наистина ли?
— Той мислеше, че съм идеална за тази работа, а аз не можех да споря с него. В крайна сметка не е като да нямам представа какво е да бъдеш отвлечена и държана за откуп.
— Точно затова не бих ти позволил да бъдеш където и да е в близост до нея.
— Това беше много отдавна, скъпи.
— Не толкова отдавна.
— Струва ми се, че е било в един друг живот. Всъщност понякога ми се струва, че изобщо не се е случвало.
Тя затвори вратата на хладилника и нежно целуна Габриел. Коженото ѝ яке още бе студено от нощното каране по улиците на Лондон, но устните ѝ бяха топли.
— Цял ден те чаках да пристигнеш — каза Киара и го целуна отново. — Най-накрая от отдел „Операции“ ни изпратиха съобщение, че си се качил на самолета на „Бритиш Еъруейс“ от Марсилия до Лондон.
— Странно, не помня да съм уведомявал отдел „Операции“ за моите планове за пътуване.
— Те наблюдават кредитните ти карти, скъпи, знаеш това. Имали са екип от лондонската централа, който те е чакал на летище Хийтроу. Видели са те да тръгваш с Найджъл Уитком. А после са те видели да влизаш на Даунинг Стрийт през задната врата.
— Бях малко разочарован, че не минахме през предната, но при тези обстоятелства така вероятно е най-добре.
— Какво стана във Франция?
— Нещата не минаха по план.
— И сега какво?
— Министър-председателят на Великобритания е напът да направи някого много богат човек.
— Колко богат?
— С десет милиона евро.
— Така че в крайна сметка престъплението носи печалба.
— Така се случва обикновено. Ето защо има толкова много престъпници.
Киара се отдръпна от него и свали якето си. Носеше плътно прилепнал черен пуловер с поло яка. Беше прибрала косата си в стегнат кок, така че да се побере в каската. Сега, вперила поглед в Габриел, Киара свали няколко шноли и фиби и тя се спусна върху раменете ѝ като червеникавокестеняв облак.
— Значи, това е всичко? — попита тя. — Сега можем ли да се прибираме у дома?
— Не точно.
— Какво означава това?
— Това означава, че някой трябва да предаде откупа. — Той замълча, после добави: — И след това някой трябва да я отведе оттам.
Киара присви очи. Те сякаш потъмняха, което никога не беше добър знак.
— Сигурна съм, че премиерът може да намери някой друг, освен теб — каза тя.
— И аз съм сигурен в това — отвърна Алон, — но се боя, той няма голям избор по този въпрос.
— Защо?
— Защото тази вечер похитителите поставиха едно последно искане.
— Теб?
Габриел кимна утвърдително:
— Без Габриел няма момиче.
Въпреки късния час Киара пожела да сготви. Габриел седеше до малката кухненска маса с чаша вино до лакътя му и разказваше за пътуването, което беше предприел, след като я бе оставил в Йерусалим. Във всеки друг брак съпругата със сигурност щеше да приеме тази история с недоверие и удивление, но Киара изглеждаше заета с приготовлението на нейните зеленчуци и зелени подправки. Тя само веднъж вдигна поглед от работата си — когато той ѝ разказа за празната килия във вилата в Люберон и за жената, която бе починала в ръцете му. Когато Габриел приключи, Киара напълни шепата си със сол, отсипа малко от нея в мивката, а останалата част изсипа в тенджера с вряща вода.
— И след всичко това — каза тя — ти реши да си направиш среднощна разходка до Южен Кенсингтън.
— Смятах да направя нещо много глупаво.
— По-глупаво, отколкото да се съгласиш да занесеш десет милиона евро откуп на похитителите на любовницата на британския министър-председател?
Алон не каза нищо.
— Кой живее на Виктория Роуд № 59?
— Доктор Робърт Келър и съпругата му.
Киара се канеше да го попита защо е отишъл да ги види, но внезапно разбра.
— Какво щеше да им кажеш, по дяволите?
— В това е проблемът, нали?