Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Киара сложи няколко гъби върху дъската за рязане и започна да ги реже на филийки.
— Може би е по-добре да мислят, че е мъртъв — каза тя замислено.
— А ако беше твоят син? Нямаше ли да искаш да знаеш истината?
— Ако питаш дали бих искала да знам, че синът ми убива хора, за да си изкарва прехраната, отговорът е „не“.
В кухнята се възцари тишина.
— Съжалявам — каза Киара след известно време. — Не исках думите ми да прозвучат по този начин.
— Знам.
Тя изсипа гъбите в тигана и ги подправи със сол и черен пипер.
— Тя научи ли?
— Майка ми ли?
Киара кимна утвърдително.
— Не — отговори Габриел. — Тя никога не разбра.
— Но сигурно е подозирала нещо — каза Киара. — Нямало те е в продължение на три години.
— Мама знаеше, че участвам в тайна операция и че тя има нещо общо с Мюнхен. Но не съм ѝ казал, че аз бях този, който извърши убийствата.
— Сигурно е била любопитна.
— Не беше.
— Защо?
— Случилото се в Мюнхен беше травма за цялата страна — отговори той, — но то бе особено мъчително за хора като майка ми — германски евреи, които са оцелели в лагерите. Тя почти не поглеждаше вестниците и не можеше да гледа погребенията по телевизията. Мама се затваряше в ателието си и рисуваше.
— А когато се прибра след операцията „Божи гняв“?
— Видя смъртта в очите ми. — Той замълча, после добави: — Знаеше как изглежда тя.
— Но ти никога не си ѝ разказвал за това?
— Никога — отвърна ѝ и поклати бавно глава. — Тя никога не ми разказа какво се е случило с нея по време на холокоста и аз никога не съм ѝ казвал какво съм направил през трите години, докато бях в Европа.
— Смяташ ли, че майка ти би одобрила?
— За мен нямаше значение какво мисли тя.
— Разбира се, че е имало, Габриел. Ти изобщо не си толкова циничен. Ако беше, нямаше да отидеш посреднощ пред старата къща на Келър, за да гледаш баща му през прозореца.
Алон не каза нищо. Киара пусна снопче фетучини във врящата вода и ги разбърка веднъж с дървена лъжица.
— Какъв е той? — попита тя.
— Келър ли?
Тя кимна утвърдително.
— Изключително способен, напълно безмилостен и без капка съвест.
— Изглежда ми като идеалния човек за предаването на откуп от десет милиона евро на похитителите на Маделин Харт.
— Правителството на Нейно Величество е останало с впечатлението, че е мъртъв. Освен това — добави Габриел, — похитителите специално са поискали аз да занеса парите.
— Което е още една причина да не го правиш.
Той не отговори.
— Как изобщо са узнали, че ти си замесен?
— Трябва да са ме забелязали в Марсилия или в Екс ан Прованс.
— Тогава защо ще искат професионалист като теб да достави парите? Защо не някой лакей от Даунинг Стрийт, когото могат да манипулират?
— Предполагам, че ги забавлява мисълта да ме убият. Но ще им бъде доста трудно да го направят.
— Защо?
— Защото аз ще притежавам десет милиона евро, които те много искат да получат, което означава, че ние ще командваме парада.
— Ние?
— Нали не мислиш, че ще го направя сам? Ще имам човек, който да пази гърба ми.
— Кой ще е той?
— Някой изключително способен, напълно безмилостен и без капка съвест.
— Мислех, че се е върнал в Корсика.
— Така е — отвърна Габриел. — Но е напът да получи събуждане по телефона.
— Ами аз?
— Върни се в къщата в Шербур. Ще заведа там Маделин, след като платя откупа. Когато тя е готова да се премести, ще я върнем във Великобритания. И тогава ще се приберем вкъщи.
Киара помълча известно време.
— Правиш го да изглежда толкова просто — каза тя накрая.
— Ще бъде, ако играят по моите правила.
Киара сложи в средата на масата купа с фетучини и гъби, от които се издигаше пара, и седна срещу Габриел.
— Нямаш ли повече въпроси? — попита той.
— Само един — отвърна тя. — Какво видя старицата в Корсика, когато ти капна зехтина във водата?
Когато изпразниха чиниите си, наближаваше четири сутринта, което означаваше, че в Корсика бе почти пет часът. Независимо от това, когато се обади, гласът на Келър звучеше така, сякаш той бе буден и нащрек. Като използваше внимателно кодиран език, Габриел му обясни какво се бе случило на Даунинг Стрийт и какво трябваше да се случи по-късно същия ден.
— Можеш ли да хванеш първия полет до Орли? — попита той.
— Няма проблем.
— Вземи кола на летището и иди на крайбрежието. Ще ти се обадя, когато знам нещо.
— Няма проблем.
След като прекъсна връзката, Алон се изтегна на леглото до Киара и се опита да заспи, но не можа. Всеки път, когато затвореше очи, виждаше лицето на жената, която бе издъхнала в ръцете му в Люберон, в долината с трите вили. Така че лежа неподвижно, заслушан в дишането на жена си и в свистенето на трафика по Бейзуотър Роуд, Докато сивата светлина на лондонското утро бавно пропълзя в стаята.