Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Надявам се, че ви е боляло.
Той смъкна черната перука и прокара ръка през момчешки късата руса коса на жената.
— Свършихте ли? — попита тя.
— Обърнете се.
Жената се подчини, заставайки за първи път с лице към него. Беше висока и слаба, с дълги крайници и малки гърди на танцьорка от картините на Дега. Изражението на сърцевидното ѝ лице бе дяволито и невинно, а на устните ѝ нямаше и най-малка следа от иронична усмивка. Службата обичаше лица като нейното. Алон се запита колко ли съдби са били съсипани заради него.
— Как ще го направим? — попита тя.
— По обичайния начин — отвърна Габриел. — Вие ще прегледате парите, а аз ще държа пистолет до главата ви. И ако направите нещо, с което да ме изнервите, ще ви пръсна мозъка.
— Винаги ли сте така очарователен?
— Само с момичетата, които наистина харесвам.
— Къде са парите?
— Под леглото.
— Ще ги извадите ли вместо мен?
— В никакъв случай.
Жената въздъхна тежко, коленичи пред леглото и издърпа първия куфар. Като го отвори, тя преброи купчините във всяка посока — първо вертикално, след това хоризонтално. После извади една купчина пачки от средата — като климатолог, вземащ дълбочинна проба от ледник, и ги преброи.
— Приключихте ли? — попита подигравателно Алон.
— Ние сме едва в началото.
Тя избра шест пачки от шест различни места и различни дълбочини и преброи банкнотите, като отделяше настрана по една банкнота от всяка пачка. Жената броеше бързо, като човек, който е работил в банка или казино. „Или може би — помисли си Габриел — е прекарала доста време да брои откраднати пари.“
— Имам нужда от моите неща — каза тя.
— Нали не мислите наистина, че ще ви обърна гръб?
Жената остави шестстотинте евро на леглото и отиде в антрето, за да вземе лупата и инфрачервената си лампа. Като се върна, седна на ръба на леглото и с помощта на лупата заразглежда внимателно всяка банкнота, търсейки и най-малкия белег, че може да е фалшива — лошо отпечатано изображение, липсваща цифра или буква, холограма или воден знак, които не изглеждат истински. Разглеждането на всяка банкнота отнемаше повече от минута. Когато най-накрая приключи, тя остави лупата и взе инфрачервената лампа.
— Нужно ми е да се изключи осветлението на стаята.
— Включете първо тази — каза Алон, като кимна към инфрачервената лампа.
Жената го направи. Той обиколи стаята, изключвайки лампите, докато остана само пурпурният блясък на инфрачервената. Тя я използва, за да огледа една по една шестте банкноти. Осигурителните нишки искряха в жълто-зелено, доказвайки, че банкнотите са истински.
— Много добре — каза жената.
— Не мога да ви кажа колко съм щастлив, че сте доволна — Габриел включи осветлението на стаята. — Сега аз имам искане — добави той. — Кажете на Пол да ми се обади в рамките на един час или сделката отпада.
— Това няма да му хареса.
— Кажете му за парите — настоя Алон. — И той ще го преодолее.
Жената сложи перуката на главата си, събра нещата си и тръгна, без да каже нито дума. От поста си на прозореца Габриел я наблюдава как потегли от паркинга и отпътува. Той остана там, загледан в мократа улица, и зачака телефонът да звънне. Обаждането дойде в 21,15 — точно след един час. След като изслуша търпеливо тирадата на компютърно генерирания глас, Алон спокойно постави искането си. Последва мълчание, бързо тракане на компютърна клавиатура, а след това и гласът — тънък, безжизнен и натъртващ всички неправилни думи.
— Аз съм отговорен — каза той, — а не вие.
— Разбирам това — отговори Габриел още по-спокойно.
— Но това е бизнес сделка, нищо повече. Пари срещу стока. И ще бъда небрежен в работата си, ако не положа дължимото старание, преди да приключим продажбата.
Последва още една пауза, компютърен набор, а след това гласът рече:
— Този разговор продължи прекалено дълго. Затворете и изчакайте да ви се обадим отново.
Алон направи, както поискаха. Минута по-късно новото позвъняване дойде от друг апарат. Гласът изреди подробен списък с инструкции, които Габриел записа върху бланка на хотела.
— Кога? — попита той.
— След един час — отвърна гласът.
И след това замлъкна. Алон прекъсна връзката и препрочете инструкциите, за да се увери, че ги е записал правилно.
Имаше само един проблем.
Парите.
През следващите пет минути Габриел направи едно след друго три телефонни обаждания. Първите две направи от телефона на хотелската си стая — едно до съседната стая, което остана без отговор, и второто до сънливия нощен администратор на партера, който потвърди, че съседната стая не е заета. Алон я резервира за през нощта, като обеща пълно заплащане в рамките на час. След това от личния си мобилен телефон звънна на Кристофър Келър.