Злочестие [bg]

— Трябва да внимаваме — тихо каза Ейбрахам. — Мисля, че се научих да удържам изпаренията, които този метал изпуска, но може би ще е разумно да намеря друго място за упражнения.

— Не ми харесва да се делим — отговорих аз и си взех чаша вода от големия пластмасов охладител, който държахме на плота.

Ейбрахам протегна дланта си и живакът образува диск пред него — като голяма чиния или щит.

— Чудесно. Подчинява се съвършено на командите ми. И виж това.

Свали диска долу, с плоската страна към пода, после колебливо стъпи върху него. Дискът го удържа.

— Искри. Можеш да летиш.

— Не точно — отговори Ейбрахам. — Не мога да го местя далеч, докато съм отгоре. Освен това трябва да е близо до мен, за да го манипулирам. Но виж сега.

Живачният диск се нагъна и част от него се оттече, оформяйки стъпала пред Ейбрахам. Много тънки, много тесни, огледални метални стъпала. Той можеше да се качва по тях, като се привежда все повече с приближаването до тавана.

— Това ще е от голяма полза срещу Проф — каза Ейбрахам. — Живакът е много силен. Може би ще успея да го използвам срещу силовите му полета.

— Аха.

Ейбрахам ме стрелна с поглед.

— Не си ли въодушевен?

— Просто съм разсеян. Крадеца още ли е буден долу?

— Когато проверих за последно. Той май не спи.

Обсъждали бяхме какво да правим с него, но не бяхме стигнали до заключение. Засега обаче той не представляваше опасност.

— Къде е Меган? — попитах аз.

— Не съм я виждал.

Странно. Ако беше тръгнала да излиза, щеше да се наложи да мине оттук. А аз не я видях на горния етаж, който беше доста малък. Може би Ейбрахам не беше забелязал как се измъква.

Той продължи да работи с ртича — слезе по стълбите и направи други форми. Тежко ми беше да го гледам, но главно по момчешки причини. Всички се бяхме съгласили, че Ейбрахам ще се упражнява с устройството, а Коуди или Мизи ще са резерви. Сега Ейбрахам беше основният ни нападател.

Но, искри, устройството изглеждаше готино. Надявах се да оцелее при действията ни тук. Щом си върнехме Проф и Тиа, аз пак щях да стана нападател. Това беше моето място.

Оставих Ейбрахам и слязох на приземния етаж да нагледам Крадеца. Спрях на прага на стаята му.

Леле.

Някога голите стени сега бяха покрити с драперии от меко червено кадифе. Върху махагонови маси горяха фенери. Крадеца лежеше на диван толкова елегантен, колкото бяха нашите в укритието ни във Вавилар. Носеше грамадни слушалки, а очите му бяха затворени. Не чух какво слуша, ако въобще слушаше нещо. Вероятно слушалките имаха безжична връзка с мобилен.

Пристъпих в стаята. Искри, изглеждаше много по-голяма от преди. Измерих я с крачки и наистина беше по-голяма.