Злочестие [bg]

— Добре. Ще видя дали мога да изровя с какво се е захванал тук, какъв е планът му за този град.

— Тиа — обади се Карла от вратата. — Съжалявам.

Тиа кимна и тръгна да излиза.

— Чакай — казах ѝ аз и продължих шепнешком. — Слабостта, Тиа. Каква е тя?

— Знаеш я.

Умислих се.

— Не знам дали теорията ти е правилна — продължи тя. — Но… да, той има кошмари за едно нещо. Мисли, Дейвид. През цялото време, когато бяхме заедно, кое беше това, от което си го виждал наистина да се страхува?

Примигнах и осъзнах, че тя е права. Знаех. Очевидно беше.

— Силите му — прошепнах аз.

Тя кимна мрачно.

— А как действа това? — попитах аз. — Очевидно може да използва собствените си сили. Те не се… неутрализират.

— Освен ако някой друг не ги използва.

Някой друг… Проф беше даряващ.

— Когато бяхме по-млади — припряно прошепна Тиа, — експериментирахме със силите на Джон. Може да създава копия от светлина, силови остриета. Даде ми тази способност. И аз — по случайност — хвърлих едно от копията по него. Дейвид, раната не регенерира. Силите му не можеха да я излекуват; трябваха му месеци да се възстанови, да оздравее като нормален човек. Не казахме на никого, дори на Дийн.

— Значи някой, дарен с една от неговите сили…

— Може да неутрализира останалите. Да. — Тя погледна Карла, която махаше настойчиво, после се приведе към мен и продължи да говори много тихо. — Той се бои от тях, Дейвид. Силите, които са му дадени, бремето, което му донасят. И затова живее в страшна дихотомия — използва всяка възможност да дарява, да позволи на отряда да използва силите, за да не трябва да ги използва той самият. Но всеки път, когато го прави, дава на хората оръжие, което може да се използва срещу него.