Злочестие [bg]

Меган махна към стената, която беше променила по-рано, и тя изчезна, като отново предложи гледката на пусто поле.

— Сега и другата страна — казах аз и посочих стената с входа, откъдето Коуди влезе.

— Опасно е — предупреди тя. — Ако се озовем между две сенки, е по-вероятно другото измерение да проникне… Обаче не ти пука, нали? Добре. Дължиш ми една разтривка на гърба между другото.

Отсрещната стена изчезна и сега сякаш тримата бяхме в самотна сграда в равнините, с две отрязани стени. Новата перспектива ни показа онова, което видях по-рано: Илдития в далечината.

— Ха — каза Коуди и стана. Свали пушката от рамото си и използва мерника, за да огледа града.

— В това измерение градът е на друго място — обясни Меган. — Не е изненадващо. Предполагам, че е лесно да се гледат измерения, които са подобни на нашето.

— Не, не е там работата — каза Коуди. — Илдития си е на същото място в това измерение. Но твоят прозорец не се отваря на мястото, където би трябвало да е нашето скривалище.

— Какво? — възкликна Меган и се изправи.

— Виждаш ли онези ниви? Те са източната страна на Илдития, маркирани са от горичката. Същото като в нашето измерение. Градът е на същото място. Просто ние го гледаме отвън.

Меган изглеждаше разтревожена.

— Какъв е проблемът? — попитах я аз.

— Винаги приемах, че моите сенки са пряко свързани с мястото. Че ако издърпам нещо, то е защото същото става в друго измерение, точно където съм била.

— Говорим за промяна на формата на реалността — рече Коуди и сви рамене. — Защо трябва мястото да е от значение, моме?