Злочестие [bg]

— Не мога да повярвам… — подхванах аз.

Тиа ме прекъсна.

— Не се дръж като дете, Дейвид. Хората от клана Скат бяха така добри да ме приемат, да изслушат плановете ми. Не можем да искаме от тях да умрат, докато ме защитават.

Погледнах я с болка.

— Но… Тиа, той ще те убие.

— В крайна сметка. Може и да имам малко време.

— Той уби Вал и Ексел веднага.

— Да, но мен първо ще иска да разпита.

— Ти я знаеш, нали. Слабостта му.

Тиа кимна.

— Той ще разруши целия град, за да се добере до мен. Ще имаме късмет, ако не убие всички в този квартал, за да е сигурен, че тайната не е излязла.

Призля ми. Стоманеното сърце направи нещо подобно тогава, толкова отдавна, когато двамата с баща ми го видяхме да кърви.

Тиа притисна нещо в ръката ми. Чип.

— Моите планове. За свалянето на Джон. От години имам варианти за това в ума си, за всеки случай. Но този план е съставен специално за този град и за онова, което Джон прави тук. Дейвид, с него става нещо по-голямо. Успях да вкарам хора да го шпионират. Струва ми се, че Регалия трябва да му е дала нещо — някакви сведения за Злочестие. Мисля, че тя го е изпратила тук.

— Тиа — отвърнах аз и погледнах Ейбрахам за подкрепа. — Подозирам същите неща. Но ти не можеш да тръгнеш с Проф. Нуждаем се от теб.

— Тогава го спрете, преди да ме убие.

— Но…

Тиа пресече бързо стаята и грабна счупения мобилен от масата.

— Можеш ли да го проследиш, ако върна батерията?

— Аха.

— Добре. Използвайте го, за да разберете къде ме води. Не казах на никого от илдитийците неговата слабост и известно време мога да се крия зад тази истина. Хората тук може би са в безопасност. А ако пита за всички вас, ще кажа, че съм се отделила още във Вавилар. Би разбрал, ако го лъжа, но това няма да е лъжа.

— Накрая той ще те пречупи, Тиа — каза Ейбрахам. — Той е последователен.

Тиа кимна.

— Да, обаче в началото ще действа мило. Сигурна съм. Ще опита да ме привлече на своя страна. Едва след като откажа, ще стане жесток. — Тя сбърчи лице. — Повярвайте ми, нямам намерение да съм някаква благородна мъченица. Разчитам на вас. Спрете го и ме измъкнете.

Ейбрахам отново отдаде чест, този път по-тържествено. Искри. Той щеше да позволи това да се случи.

Пред стаята хората викаха. Карла се вмъкна обратно вътре.

— Казали са, че имаме пет минути да предадем външния човек. Струва ми се, вярват, че не сме знаели коя си. Освен това явно не знаят за другите двама.

— Параноята на Джон работи за нас — обясни Тиа. — Ако той се криеше тук, никога нямаше да ви каже кой е всъщност. Ще повярва, че съм опитвала да се слея с вас.

После ме погледна.

— Смяташ ли да го направиш трудно?

— Не — отстъпих аз. — Но ние ще те измъкнем.