Злочестие [bg]

Седнах.

— Да. Можеш ли отново да се пресегнеш в същия свят, нарочно?

— Не знам — отговори тя. — Нещата, които правя, просто се случват. Все едно свиваш ръката си в лакътя.

— Или ядеш геврек — додадох аз и кимнах.

— Не е… точно така, но както и да е. — Тя замълча и седна на пода до мен. След миг Коуди надзърна да ни види. Явно Меган беше вдигнала много шум, докато ме викаше. Покривалото от тъмна мъгла, което тя беше направила, беше изчезнало и Коуди можеше да ни види.

— Наред ли е всичко? — попита той с пушката в ръка.

— Зависи от определението ти — отговори Меган и се излегна на пода. — Дейвид ме убеди да направя нещо глупаво.

— В това го бива — каза Коуди и се опря на касата на вратата.

— Изпробваме силите ѝ — обясних му аз.

— Ах. И не ме предупредихте?

— Какво щеше да направиш? — попитах аз.

— Да стана и да хапна малко саздърма. Винаги е добре да хапнеш хубава саздърма, преди някой случайно да разруши скривалището ти с удар на неочаквана Епична сила.

— Какво е саздърма? — поинтересувах се аз.

— Не питай. Просто се прави на интересен.

— Мога да му покажа — рече Коуди и посочи с палец зад гърба си.

— Чакай малко. Наистина ли имаш?

— Аха. Намерих на пазара оня ден. Май по тия краища вярват в използването на цялото животно. — Той замълча. — Разбира се, това е противно.

Меган се свъси.

— Не е ли шотландско национално ястие?

— Точно така — отговори Коуди и небрежно влезе в стаята. — Това, че е противно, го прави шотландско. Само най-храбрите сред мъжете дръзват да го ядат. Доказва, че си воин. Като носенето на поличка в студен и ветровит ден. — Той седна при нас. — И какво става със силите?

— Меган ме прати в алтернативно измерение.

— Хубаво — установи Коуди, порови в джоба си и измъкна блокче шоколад. — Не си ми донесъл заек мутант или нещо такова, нали?

— Нямаше зайци мутанти. Но и Злочестие не беше там.

— Виж ти. Това е още по-странно — каза Коуди и отхапа от шоколада. После се намръщи.

— Какво? — попитах аз.

— Има вкус на кал, момко. Липсват ми старите времена.

— Меган, можеш ли да донесеш отново образ от този свят? — попитах аз.

Тя ме погледна скептично.

— Искаш да продължим?

— По стандартите на Епичните — отговорих аз — това не изглежда прекалено опасно. Искам да кажа, ти ме пусна в друг свят, но аз се върнах за по-малко от минута.

— А ако това е заради липсата на практика? — продължи Меган. — Ами ако става по-опасно като го правя повече?

— Това ще означава, че се учиш да въздействаш върху нещата по-трайно. Което ще е огромно предимство за нас. Струва си рискът.

Меган стисна устни, но изглежда я бях убедил. Може би наистина бях прекалено добър в това да карам хората да вършат глупости. Проф неведнъж ме беше обвинявал в това.