Злочестие [bg]

— Дейвид — заговори хладно тя, — във Вавилар ние с теб се срещнахме в скривалището, след като ти беше излизал навън за провизии. Кажи ми какво обсъждахме.

— Какво значение има? Тиа! Трябва да говорим за…

— Отговори на въпроса, Дейвид — намеси се Ейбрахам. — Тя проверява дали наистина сме ние.

Преглътнах. Разбира се. Сума ти Епични биха могли да създадат двойници на Възмездителите по заповед на Проф. Опитах да си припомня случая, за който говореше Тиа. Защо не беше избрала нещо по-запомнящо се, например първата ми среща с Възмездителите?

Трябва ѝ нещо, което Проф да не знае, разбрах аз.

Започнах да се потя. Излязъл бях с подводницата и… Искри. Трудно ми беше да мисля с всичките тези въоръжени мъже и жени, ядосани като шофьор на такси, който е установил, че съм одрайфал цялата задна седалка.

— Този ден се срещнах с Проф — подхванах аз. — Дойдох в базата да докладвам и разговаряхме за някои от другите Епични във Вавилар.

— И каква… интересна метафора използва ти?

— Искри, да не очакваш да помня сравненията си?

— Чувал съм няколко доста трудни за забравяне — подхвърли Ейбрахам. — Въпреки че дълго време опитвах да ги забравя.

— Това не ми помага — промърморих аз. — Ъъъ… хммм… О! Говорех за използването на паста за зъби вместо гел за коса. Не. Чакай. Кетчуп. Кетчуп вместо гел за коса, но като се замисля, пастата за зъби е много по-добро сравнение. Втвърдява по-добре, струва ми се, и…

— Той е — обяви Тиа. — Свалете оръжията.

— Как разбра, че тя е при нас, момче? — попита една илдитийка, яка възрастна жена с рядка коса.

— По вашите доставки — отговорих аз.

— Получаваме доставки два пъти седмично — каза жената. — Както и повечето многолюдни фамилии в града. Как би могло това да те доведе тук?

— Амии…

Тиа изстена и закри лицето си с длан.

— Моята ко̀ла?

Кимнах. Забелязал я бях в сандъка в деня, когато видях Проф. Не каква да е ко̀ла, а марката, която Тиа обичаше. Беше скъпа, уникална и си струваше предположението.

— Казвах ви — намеси се един масивен мъж с лице като скара за барбекю. Тоест, толкова грозен. — Казвах ви, че приемането на тази жена сред нас ще ни навлече беди. Ти каза, че няма да сме в опасност!

— Никога не съм казвала това — възрази жената. — Казах, че трябва да ѝ помогнем.

— По-лошо е, отколкото си мислиш, Карла — рече Тиа. — Дейвид е по-умен, отколкото може би изглежда на пръв поглед, но далеч не е немислимо това нещо, което той е открил, да бъде открито и от друг.

— Хмм — обадих се аз.

Всички ме изгледаха.

— Като споменаваш това, Проф може би знае за ко̀лата. Поне видя част от нея в сандъците онзи ден.

Хората в стаята замръзнаха, после започнаха да си крещят, да разпращат вестоносци и да предупреждават стражите си. Тиа смъкна качулката, разкри късата си червена коса и потри чело.

— Каква глупачка съм — промълви тя. Едва се чуваше сред заповедите, които Карла крещеше. — Съставяха поръчката си и попитаха искам ли нещо. Почти не се замислих. Няколко кутийки кола щяха да ми дойдат добре…