Злочестие [bg]

Явно и Крадеца имаше своя психоза. Бръкнах в една купа, поставена на малък мраморен пиедестал до вратата. Между пръстите ми се изсипаха стъклени мъниста. Не — диаманти.

— Не допускам — подзех аз, — че можеш да ми направиш…

— Спри.

Погледнах го.

— Трябваше да го изясня в началото — каза той. — Вие не означавате нищо за мен. Не съм тук, за да ви правя подаръци или да ви облекчавам живота. Няма да ставам ничий слуга.

Въздъхнах и пуснах диамантите.

— Не спиш — рекох аз, подхващайки нова тактика.

— Е, и?

— Предполагам, че си взел тази сила от друг Епичен. А дали я взе специално заради кошмарите?

Той ме изгледа, после захвърли слушалките и скочи на крака. Направи една крачка, но прекоси голямото разстояние между нас за един миг.

— Откъде знаеш за кошмарите ми? — попита той, надвиснал заплашително пред мен. По-едър. По-висок.

Зяпнах, а сърцето ми запрепуска. Досега той беше преднамерено мързелив с нас. В момента — смален пред Крадеца, който беше два метра висок, с ужасна усмивка и диви очи — усетих, че само миг ме дели от унищожението.

— Амии… — започнах аз и преглътнах. — Всички Епични ги имат, Крадеца. Кошмарите.

— Глупости. Те са мои. Аз съм уникален.

— Можеш да говориш с Меган. Тя ще ти каже, че също има кошмари. Или пък да намериш някой Епичен и с бой да измъкнеш това сведение. Те имат кошмари, които са свързани със слабостите им. Онова, от което се боят, става…

— Престани с лъжите! — кресна Крадеца, после изръмжа и се завъртя на пети. Отиде до дивана и се хвърли върху него. — Епичните са слаби, понеже са глупаци. Те ще разрушат света. Дай на хората сила и те почват да злоупотребяват с нея. Това е всичко, което е нужно да се знае.

— И ти никога не си го изпитвал? — попитах аз. — Внезапната тъмнина, която произлиза от използването на силите ти, отсъствието на емпатия? Желанието да рушиш?

— Какви ги приказваш, смешно човече?

Замълчах в опит да го разгадая. Нямах голям успех. Може би той беше непрестанно погълнат от тъмнината. Със сигурност се държеше достатъчно арогантно.

Ала не беше наранил никого от нас. Харесваше му да ни командва, но — както осъзнах — не като Епичен. Като разглезено дете.

— Случило се е с теб, когато си бил млад — предположих аз. — Пораснал си като Епичен, способен да взимаш каквото пожелаеш, но никога не си изпитвал тъмнината.

— Не ставай глупав. Забранявам ти да говориш повече за тази идиотщина. Тъмнина? Искаш да припишеш ужасните неща, които Епичните вършат, на някаква мъглява идея или чувство? Ба. Хората се саморазрушават, защото това са заслужили, а не заради някаква мистична сила или емоция!

Сигурно се изправя срещу него постоянно, помислих аз. Какъвто и да е неговият страх, той го вижда всеки ден и го побеждава. Това бяхме научили с Меган: ако не внимаваше, тъмнината отново се промъкваше към нея.

Измъкнах се от подобната на дворец стая.