![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
Грозният илдитиец внесе сандъка, където беше ко̀лата, и почна да рови в него. Откри счупения мобилен.
— Мобилен от Летящ рицар? — попита той. — Мислех, че са непроследими.
— Само кутия — побързах да отговоря аз. — Удобно е да сложиш бръмбара вътре, понеже има захранване и антена.
Нямаше да издам всичко.
Мъжът прие обяснението и хвърли мобилния на Карла. Тя махна батерията, после отиде настрани с още няколко души. Тихо се посъветваха. Когато се надигнах, грозникът ме изгледа гневно с ръка върху пистолета, затова пак седнах.
— Тиа? — заговорих аз. Странно беше да я виждам така, с пушка през рамо. Винаги ръководеше операциите ни от относително безопасно място. Не мисля, че някога я бях виждал да стреля. — Защо не се свърза с нас?
— Как да се свържа с вас, Дейвид? — уморено попита тя. Пристъпи по-близо до нас с Ейбрахам. — Джонатан имаше достъп до мобилната ни мрежа и знаеше всичките ни скривалища. Дори не знаех дали сте оцелели.
— Опитахме да се свържем с теб във Вавилар — казах аз.
— Криех се. Той… — Тиа въздъхна и приседна върху масата до нас. — Той ме преследваше, Дейвид. Дойде право на мястото, където се бях настанила по време на удара срещу Регалия, измъкна подводницата от водата и я смаза. Тогава вече бяха навън, за щастие. Но го чух да ме вика. Молеше ме, умоляваше ме да му помогна да се пребори с тъмнината. — Тя затвори очи. — И двамата знаехме, че ако този ден дойде, за мен опасността ще е по-голяма, отколкото за всеки друг Възмездител.
— Аз… — Как да отговоря на това? Можех да си представя какво е чувството да чуваш как любимият ти те моли за помощ и да знаеш, че това е капан. Представях си какво е да се бориш да не поддадеш, да не обръщаш внимание на молбите.
Не бих могъл да съм толкова силен. Искри, преследвах Меган през половината страна, независимо от заплахите ѝ да ме убие.
— Съжалявам, Тиа — прошепнах аз.
Тя поклати глава.
— Подготвена съм за това. Двамата с Джон го обсъждахме, както казах. Мога да му направя една последна услуга. — Тя отвори очи. — Виждам, че и вие имате същия инстинкт.
— Не… точно — каза Ейбрахам. Спогледахме се.
— Тиа, разгадахме я — обявих аз.
— Какво сте разгадали?
— Тайната — нетърпеливо отговорих аз. — Слабостите, тъмнината — свързани са. Всички Епични имат кошмари за слабостите си.
— Естествено — каза Тиа. — Слабостите са единственото нещо, което ги кара да се чувстват безсилни.
— Повече от това е, Тиа. Много повече! Слабостите често са свързани с нещо, от което човек се е страхувал преди да получи силите си. Фобия, ужас. Изглежда… е, не съм разговарял с много от тях, но изглежда щом станат Епични, страхът се влошава. Както и да е, възпирането или поне контролирането на тъмнината е възможно.
— Какво искаш да кажеш?
— Страховете — тихо отговорих аз. Говорех само на нея. — Ако Епичният се изправи срещу страха си, това отблъсква тъмнината.
— Защо?
— Ъъъ… Има ли значение?
— Ти си човекът, който не спираше да повтаря, че всичко това трябва да има смисъл. Ако наистина има логика в слабостите, не трябва ли да има логична причина за тъмнината?
— Да… Да, трябва. — Облегнах се в стола си. — Меган казва…
— Меган. Довел си Меган? Тя е една от тях, Дейвид!
— Тя е причината да знаем, че това действа. Тиа, можем да го спасим.
— Не ми давай тази надежда.
— Но…
— Не ми давай тази надежда. — Тиа ме изгледа гневно. — Не смей да го правиш, Дейвид Чарлстън. Не намираш ли, че и така е достатъчно трудно? Да планирам да го убия? Да се чудя има ли още нещо, което трябва да направя? Той ме накара да обещая. Ще спазя обещанието, проклет да си.
— Тиа — тихо заговори Ейбрахам.
Тя го погледна. Седях без да мърдам, поразен от тона ѝ.
— Дейвид е прав, Тиа — продължи Ейбрахам по неговия спокоен начин. — Трябва да опитаме да го върнем. Ако не успеем да спасим Джонатан Федрус, може да се откажем от борбата. Не можем да избием всички тях.
Тиа поклати глава.
— И след толкова време ти вярваш, че е открил тайната?
— Вярвам, че теорията му е добра. А Меган се научи да контролира тъмнината. Ако не изпробваме теориите на Дейвид, значи сме глупаци. Той е прав. Не можем да избием всички. Опитвахме да го направим твърде дълго; време е да опитаме нещо различно.
Внезапно се почувствах много, много умен, задето взех Ейбрахам с мен. Тиа го слушаше. Проклятие, дори болно от бяс чихуахуа би спряло и би слушало, когато Ейбрахам говори.