Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Боже мой! — прошепна той с дрезгав глас. — Това питие изгори гръкляна ми като с акумулаторна киселина.
13.
Фосфоресциращата пяна около старовремския прав нос на „Куин Артемиша“ постепенно намаля и се стопи, когато допотопният кораб бавно загуби ход и спря. Котвата издрънча надолу в дълбоката десет фатома3 вода, навигационните светлини изгаснаха и оставиха черен силует върху още по-черното море. „Куин Артемиша“ сякаш никога не го е имало.
На около шейсет метра встрани малък дървен сандък се поклащаше лениво върху вълните. Беше най-обикновен сандък, един от хилядите изхвърлени зад борда празни сандъци, които плаваха по всички морета и водни пътища в света. За страничния наблюдател той приличаше на плавей; дори стрелката към шаблонния надпис „ДА СЕ ДЪРЖИ ИЗПРАВЕН“ сочеше противоположната посока — право към морското дъно. Едно нещо обаче правеше този сандък по-различен — той не беше празен.
Вероятно има и по-удобен начин — помисли си намиращият се в сандъка Пит, когато една вълна се разби над главата му, — но поне така имам много по-добър изглед, отколкото, ако зората ме завари да плувам на открито. Без да иска погълна солена вода и той я изкашля. После наду леко с уста леководолазната си спасителна жилетка, за да увеличи плавателността си и отново погледна към кораба през една назъбена дупка на сандъка.
„Куин Артемиша“ лежеше смълчан; единствено тихото жужене на генераторите и плясъкът на разбиващите се в корпуса му вълни издаваха присъствието му. Полека-лека звуците заглъхнаха и корабът стана част от тишината. Пит продължи да се ослушва още дълго време, но не долови никакви други звуци от клатушкащия се наблюдателен пост. Не се чуваха стъпки по стоманената палуба, нито мъжки гласове, издаващи команди, нито пък дрънчене на машини, управлявани от човешка ръка — нищо. Тишината беше пълна и извънредно озадачаваща. Все едно че виждаше призрачен кораб с призрачен екипаж.
Дясната котва беше спусната и Пит се оттласна със сандъка натам. Лекият бриз и приливът действаха в негова полза и след малко сандъкът се удари безшумно в котвената верига. Тогава той бързо свали дихателния си апарат „US Divers“ и завърза ремъците му за едно от големите звена на веригата. После, използвайки единичния маркуч за сгъстен въздух като въже, навърви на него плавниците, маската и шнорхела си и ги остави да се полюшват под повърхността.
Пит се хвана за котвената верига, чиито безкрайно много звена се загубваха в мрачните дълбини, и се изпълни с чувството, че му предстои да се катери по стебло на фасул. Помисли си за Тери, която сега спеше в удобното легло в една от каютите на „Първи опит“. Помисли си за меката кожа на тялото й и се запита какво, по дяволите, прави той тук.
Тери също бе задавала въпроси, но от по-различно естество.
„Защо ме доведе на този кораб? Не мога да се появя в този вид пред хората на борда“ — и беше повдигнала прозрачния си халат над бедрото.
„О, защо не? — беше се засмял Пит. — Вероятно това ще е най-сексуалната гледка, която учените на борда са виждали през последните години.“ „Ами чичо Бруно?“ „Кажи му, че отиваш на пазар на континента. И му напомни, че вече си над двайсет и една години.“ „Ами да, всъщност ще е много забавно да се покажа непокорна — беше отвърнала тя през кикот. — Ще бъде истинско романтично приключение, като във филмите.“ „От една страна, това е точно така“ — беше й казал Пит, с надеждата тя наистина да приеме по този начин нещата. И се бе оказал прав.
Сега той започна да се катери по веригата като полинезийски туземец по палмово дърво. Скоро стигна клюза и погледна над леерното ограждане. Ослуша се и се вгледа за някакво движение в мрака. Жива душа не се виждаше. Носовата палуба беше пуста.
Той се прехвърли на палубата, приклекна и продължи безшумно към фокмачтата. Потъналият в мрак кораб беше истински благодат. Защото ако лампите за товарните отделения светеха, средните секции и носовата палуба щяха да са облени от ярка светлина — неблагоприятно обстоятелство за тайно промъкване в кораба. Пит беше благодарен също, че тъмнината пречеше мокрите му следи по палубата да бъдат забелязани. Той отново спря и се ослуша за шумове или движение, но наоколо беше съвършено тихо. Имаше обаче нещо около кораба, което безпокоеше подсъзнанието на Пит, но той не можеше да определи какво е. Все още му се изплъзваше.
3
Фатом — мярка за дължина, равна на 182 см. — Б.р.