Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Пит изчака малко Зак да продължи, но той не проговаряше, само раздухваше лулата си и изпълваше въздуха със сладникава ароматична миризма.
— Търговията с бели робини е гнусен бизнес — отбеляза троснато Пит.
Зак кимна.
— Това са само четири случая от стотиците, свързани непряко с Фон Тил. Ако можех да цитирам дума по дума папките на Интерпол, щяхме да останем тук цял месец, ако не и повече.
— Мислите ли, че Фон Тил е главният организатор на престъпленията?
— Не, той е толкова хитър, че не се набърква в самите дейности. Той просто осигурява транспорта. Неговата игра е контрабандното пренасяне на стока, при това едромащабна игра.
— Но защо, дявол го взел, не е бил спрян този мръсник? — попита Пит едновременно гневен и объркан.
— Ще ми се да отговоря на този въпрос без чувство на срам — поклати бавно глава Зак, — но не мога. Почти всяко полицейско управление в света е правило опити да залови Фон Тил със стока в ръце, тъй да се каже, но той се изплъзва от всеки капан и убива всеки таен агент, внедрен в „Минерва лайнс“. Корабите му са претърсвани хиляди пъти, но нищо нелегално не е било откривано.
Пит разсеяно проследи дима, който се виеше от лулата на Зак.
— Никой човек не е чак толкова умен. Всеки допуска грешки и може да бъде заловен.
— Бог ни е свидетел, че опитвахме неведнъж. Обединени екипи от нашите полицейски управления огледаха всеки сантиметър от корабите на „Минерва“, следиха ги ден и нощ по вода, дебнеха ги като ястреби на доковете и претърсваха всяка напречна преграда с електронен детектор. Мога да ви изброя имената на поне двайсет следователи — един от един по-добри, които са си поставили за цел в живота да арестуват Фон Тил.
Пит запали втора цигара и погледна Зак право в очите.
— Защо ми казвате всичко това?
— Защото мисля, че можете да ни помогнете.
Пит зачеса превръзката на гърдите си. А може и да се хвана на въдицата, помисли си той и попита:
— Как?
За първи път в очите на Зак проблеснаха лукави пламъчета, които обаче бързо изчезнаха.
— По всичко личи, че сте доста близък приятел на племенницата на Фон Тил.
— Имах полово сношение с нея, ако за това намеквате.
— Откога я познавате?
— Запознахме се на плажа вчера.
Изненадата по лицето на Зак бързо премина в дяволита усмивка.
— Вие или действате много бързо, или сте много печен лъжец.
— Все ми е тая какво си мислите — отвърна безцеремонно Пит, като се изправи и се протегна, за да разкърши мускулите си. — Подозирам какво сте си наумили, но по-добре го забравете.
— Много ми е любопитно да узная какви точно мисли прочетохте в ума ми.
— Възможно най-старата тактика в света — усмихна се многозначително Пит. — Намерението ви е да ме накарате да продължа интимните си отношения с Тери, надявайки се Фон Тил да ме приеме като член на семейството. Това на свой ред ще ми предостави на разположение вилата и възможност да наблюдавам отблизо действията на стария шваба.
Зак срещна погледа му с равнодушие.
— Много добре схващате, уважаеми Пит. Е, съгласен ли сте?
— В никакъв случай!
— Мога ли да попитам защо?
— Снощи вечерях с Фон Тил и трябва да ви кажа, че съвсем не се разделихме като приятели. Всъщност той дори насъска кучето си срещу мен.
Пит знаеше, че Зак няма да разбере хумора му. Но какво от това, помисли си той, защо да се връщам отново към онази безумна случка и си поиска едно питие.
— От секс с племенницата до вечеря с чичото в един и същи ден… — Зак заклати глава от почуда. — Наистина не си губите времето.
Пит само сви рамене.
— Жалко — продължи инспекторът. — Можехте да ни бъдете от голяма полза, действайки отвътре — каза той и раздуха лулата си, докато въгленчетата в чашката й засветиха в ярко оранжево-червено. — Ние наблюдаваме вилата от разстояние, но още не сме се натъкнали на нищо необикновено. Двеста метра — дотолкова можем да се приближим, без да събудим подозрение у Фон Тил. Мислехме, че малкият ни маскарад като екскурзоводи ще ни възнагради, когато вие и племенницата му бяхте арестувани от полковник Зино.
— Полковник Зино?
Зак кимна и замълча, за да възпроизведе по-голям ефект.
— Да. Той и капитан Дариус са членове на гръцката жандармерия. Технически Зино има по-висок чин от мен.
— Ранг полковник в полицията? — почуди се Пит. — Това не е ли малко необичайно?