Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Не сте ли малко далече от вашата територия?
— Географски — да, но не и професионално. — Зак разпали лулата си. — Преди около месец Бюрото получи рапорт чрез Интерпол, в който се докладваше, че на борда на един товарен кораб в Шанхай е било натоварено солидно количество хероин…
— На един от корабите на Бруно фон Тил, нали?
— Откъде знаете? — почуди се Зак.
Лукава усмивка се появи по устните на Пит.
— Само предположих. Извинете, че ви прекъснах. Моля, продължавайте.
— Товарният кораб на „Минерва лайнс“, наречен „Куин Артемиша“, напуснал шанхайското пристанище преди три седмици с привидно невинен товарен манифест, включващ соеви зърна, замразено свинско, чай, хартия и килими. — Зак не можа да не се засмее. — Доста разнообразни стоки, нали?
— И за къде е отплавал?
— Първото му междинно пристанище било Коломбо в Цейлон. Там корабът разтоварил част от стоките и натоварил графит и какао. След като дозаредил в Марсилия, „Куин Артемиша“ продължил към местоназначението си — Чикаго — през морския път Сейнт Лорънс.
Пит се замисли, после попита:
— Защо Чикаго? Положително Ню Йорк, Бостън или друго пристанище по източното крайбрежие са по-добре оборудвани от подземния свят за търговия с чуждестранни пратки с наркотик.
— А защо не Чикаго? — попита на свой ред Зак. — Уинди Сити е най-големият център за разпространение и транспортиране в целите Съединени щати. Какво по-добро място за разтоварване на сто и трийсет тона необработен хероин?
По лицето на Пит се изписа съмнение.
— Това е невъзможно. Никой на тази земя не може да пренесе такова количество през границата.
— Вярно, никой, освен Бруно фон Тил. — Гласът на Зак прозвуча като шепот и Пит изведнъж се смрази. — Това, разбира се, не е истинското му име. Истинското му е останало някъде в далечното минало, много преди той да стане неуловим контрабандист, най-хитрият и изобретателен доставчик на човешко нещастие, който е съществувал някога. — Зак извърна глава и отправи невиждащ поглед през прозореца. — Известният от Гражданската война морски капитан Кид, заедно с всички кораби, пренасяли навремето роби, не могат да стъпят и на малкия пръст на Фон Тил.
— Говорите за него така, сякаш е най-печеният престъпник на века — подметна Пит. — Какво толкова е сторил, за да заслужи тази „чест“?
Зак му хвърли бърз поглед, после пак се обърна към прозореца.
— Многобройните революционни кървави бани в Централна и Южна Америка през последните двайсет години никога нямаше да се случат без тайните оръжейни пратки от Европа. Спомняте ли си огромната кражба на испанско злато през петдесет и четвърта? И без това разклатената тогава икономика на Испания почти рухна, след като огромният държавен златен резерв изчезна от трезорите на Министерството на финансите. Малко след това черният пазар в Индия се пренасити от златни кюлчета, носещи герба на Испания. Как е могъл товар с такъв размер да измине тайно разстоянието от единайсет хиляди километра? Това си остана загадка. Но ние знаем, че товарният кораб на „Минерва лайнс“ е напуснал Барселона в нощта на кражбата и е пристигнал в Бомбай ден преди златото да се появи на черния пазар.
Въртящият се стол изскърца и Зак се обърна отново към Пит. Меланхоличните очи на инспектора гледаха замислено.
— Малко преди капитулацията на Германия през Втората световна война — продължи той — още същия ден осемдесет и пет високопоставени нацисти изведнъж се озоваха в Буенос Айрес. Как са стигнали дотам? И друго: единственият кораб, пристигнал същата сутрин, бил товарен кораб на „Минерва лайнс“. През лятото пък на петдесет и четвърта цял автобус, натоварен с непълнолетни момичета изчезнали в Неапол по време на излет извън града. Четири години по-късно един служител от италианското посолство открил едно от изчезналите момичета да се разхожда безцелно по една от затънтените улички на Казабланка. — Зак замълча близо минута, после продължи съвсем тихо: — То било напълно невменяемо. Видях снимки на тялото му. Бяха толкова потресаващи, че можеха да разплачат и зрял мъж.
— Каква е историята на момичето? — подкани го любезно Пит.
— То си спомнило, че било качено на борда на кораб с голямо „М“, изрисувано на комина. Това било единственото смислено нещо, което казало. Останалото било налудничави бръщолевения.