Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Докато бързаше обратно към кормилната рубка, погледна часовника си. Луминесцентните стрелки показваха 4:13. Слънцето скоро щеше да изгрее. Той се качи на мостика и остави фенерчето на рафта, откъдето го беше взел. Трябва да е слязъл от кораба, да си е сложил водолазната екипировка и да се е отдалечил най-малко на двеста метра, преди дневната светлина да го разкрие.
Предната палуба беше все още безлюдна — или поне такава изглеждаше. Отново чу шум зад гърба си и мигом се завъртя на пети, вадейки в същото време ножа си. Нервите му бяха опънати докрай, в главата му сякаш думкаха барабани. Господи, помисли си той, не бива да ме заловят точно сега, когато съм на крачка от безопасността си.
Оказа се, че шумът идваше от пърхащите криле на чайка, която направи кръг и кацна върху вентилатора. Птицата обърна едното си мъничко око към Пит и наклони глава като в очакване. Нямаше съмнение, че се чудеше що за луд е този, който се мотае из кораба в това ранно утро само по спасителна жилетка, с плувки и с нож в ръце. От облекчение коленете на Пит омекнаха. Беше се изплашил здравата. Когато се качи на кораба, нямаше представа какво щеше да открие. А това, което откри, беше тишина, наситена с ужаса от неизвестното. Той се облегна на перилото, за да се съвземе. Имаше чувството, че е на път да получи сърдечен пристъп или душевен срив. Започна да вдишва и издишва бавно, докато се успокои.
Без да се обръща назад, се прехвърли над леерното ограждане и се спусна по котвената верига. Приятно чувство го обзе, когато се потопи отново в успокояващата вода. Морето разтвори прегръдките си и разсея чувството му за опасност.
На Пит му отне само минута, за да сложи отново леководолазната си екипировка. Да нагласиш акваланга на гърба си в тъмнина, докато вълните те удрят в стоманения корпус, не е лесна работа. Но опитът, който бе придобил в ранните си години на гмуркане, си каза думата сега и той се справи без никакви усилия. Огледа се за дървения сандък, но не го видя — беше изчезнал зад булото на черната нощ; вълните и приливът го бяха отнесли към брега.
Той легна по гръб във водата и се размисли над възможността да се гмурне под „Куин Артемиша“ и да огледа дъното му. Странния стържещ звук, който бе чул в машинното отделение, като че ли идваше някъде отдолу под кила. Този план обаче му се стори безнадежден. Без подводна лампа нямаше да види нищо. А и не беше в настроение да опипва като слепец дългата сто и двайсет метра подводна част на корпуса, обрасла с остри като бръснач ракообразни животни. Беше чувал разкази, описващи с подробности древната и жестока практика да се влачат под кила на кораб непокорните английски моряци. Спомни си за един от най-кървавите от тях — за един артилерийски мерач, който бил влачен под кила на английския „Конфидънт“ през 1786 година. Наказан, задето откраднал чаша с бренди от шкафчето на капитана, горкият младеж бил влачен под кила на кораба, докато тялото му било срязано на ленти толкова дълбоко, че се показали ребрата и костите му. Нещастникът можел да бъде спасен, но преди екипажът да го изтегли на борда, две акули, привлечени от кръвта му, го нападнали и го разкъсали на парчета пред ужасените погледи на колегите му. Пит знаеше много добре на какво е способна една акула. Веднъж беше извадил едно момченце от прибоя в Ки Уест, което бе лошо ухапано от акула. Детето оживя, но в лявото му бедро остана голяма дупка от липсваща плът.
Пит изруга на висок глас. Трябва да спре да мисли такива неща. Ушите му запищяха от някакъв звук. Отначало помисли, че е плод на въображението му и силно тръсна глава. Звукът продължаваше да се чува, дори още по-висок, като че ли набираше инерция. И тогава Пит разбра откъде идва.