Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Много ни подценяваш — отбеляза Зак любезно. — Аз съм съвсем наясно с последствията. Имаме разработени планове и за подобни непредвидени случаи. Можем още до сутринта да се изнесем от тези квартири и да заработим под друго прикритие.
— Ще бъде твърде късно — отвърна остро Пит. — Белята вече е сторена. Дотогава Фон Тил ще е разбрал за присъствието ви и със сигурност ще засили предпазните си мерки.
— Аргументът ти е напълно убедителен.
— Дори не подозираш колко си прав за това.
— Какво ще стане, ако ти предам Тери? — попита Зак замислен.
— Още щом тя изчезне, ако не го е сторила междувременно, Фон Тил ще обърне Тасос наопаки, за да я открие. А най-сигурното място да я скрием, е на борда на „Първи опит“. Той няма да се сети да я търси там, поне докато не се увери, че не е на острова.
Зак изгледа продължително Пит, взирайки се във всяка черта на лицето му, сякаш го виждаше за първи път и се запита защо човек с такова завидно положение и от толкова влиятелно семейство е готов да поеме този труден и опасен риск, без да е сигурен кога някоя погрешна стъпка може да сложи край на кариерата му или дори на живота му. Той разсеяно изтръска лулата си в пепелника.
— Ще направя каквото искаш — измърмори той, — при условие, разбира се, че младата дама не ни докара неприятности.
— Не мисля, че ще се стигне дотам — усмихна се Пит. — На нея съвсем други неща се въртят в ума й, освен контрабандата с наркотици. Бих казал, че тя ще предпочете да се промъкне тайно с мен на борда на кораба, отколкото да прекара някоя скучна вечер с чичо си Бруно. Освен това посочи ми жена, която да не копнее за малко приключение от време на време и аз ще ти…
Той млъкна, като чу вратата да се отваря. В стаята влязоха Джордино и Зино. По ангелското лице на Джордино беше цъфнала широка усмивка, а едната му ръка стискаше бутилка „Метакса“ с пет звезди.
— Виж какво намери Зино. — Джордино отвъртя капачката на бутилката и помириса съдържанието. По лицето му се изписа престорен израз на екстаз. — Дойдох до заключението, че тия момчета не били чак толкова лоши.
Пит се разсмя и се обърна към Зино.
— Моля ви да извините приятеля ми. Той винаги малко откача, като види твърд алкохол.
— Ако е така — усмихна се Зино под мустаците си, — значи двамата с него имаме много общо — и той мина покрай Джордино, като остави поднос с четири стъклени чаши върху писалището.
— Как е Дариус? — поинтересува се Пит.
— На крака е — отвърна Зино. — Но един-два дни ще куца.
— Предайте му моите извинения — каза чистосърдечно Пит, — и че съжалявам за…
— Не са нужни никакви извинения — прекъсна го Зино. — В нашата работа тези неща са неизбежни. — Той подаде чаша на Пит и едва сега забеляза окървавената му риза. — Както виждам и вие сте пострадали доста.
— Това е работа на кучето на Фон Тил — отвърна Пит и повдигна чашата към лампата.
Зак кимна безмълвно. Сега разбра напълно омразата на Пит към Фон Тил. Той се отпусна, ръцете му увиснаха от облегалките на въртящия се стол; беше вече сигурен, че в съзнанието на Пит се върти план за отмъщение, а не за секс.
— След като се върнете на кораба, ние ще ви държим в течение за дейността на Фон Тил по радиото.
— Добре — отвърна простичко Пит и отпи глътка от брендито, наслаждавайки се на парещата като лава течност, която се спусна от гърлото към стомаха му. — Имам още една молба, Зак. Да използваш положението си и да изпратиш няколко съобщения в Германия.
— Разбира се. Какво искаш да съобщя?
Пит вече беше взел бележник и молив от писалището му.
— Ще ти напиша всичко, включително имена и адреси, но ще трябва да импровизирам с немския си правопис. — Когато свърши да пише, Пит подаде бележника на Зак. — Поискай да препратят отговора си до „Първи опит“. Добавил съм и радиочестотата на НЮМА.
Зак хвърли поглед на написаното.
— Не разбирам мотивите ти.
— Не са мотиви, а само някакво безумно предчувствие. — Пит си наля още от метаксата. — Между другото, кога „Куин Артемиша“ ще извърши отклонението си покрай Тасос?
— Но ти откъде… откъде знаеш за това?
— Падам си малко гадател — отвърна Пит кратко. — Е, кога?
— Утре сутринта. — Зак изгледа Пит дълго и проницателно. — Някъде между четири и пет часа сутринта. Защо ти е да знаеш?
— Нямам определена причина. Питам просто от любопитство. — Пит се подготви за паренето в гърлото си и пресуши чашата си на един дъх. Последствията го разтърсиха повече от очакванията му. Той тръсна глава и стисна няколко пъти очи, за да измига бликналите си сълзи.