Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Така или иначе, пристигнаха в Оседа, където инспектор Аронсон пресрещна колегите си от Стокхолм, благодари им за помощта и ги уведоми, че оттук нататък той поема наблюдението на лицето.
С помощта на навигационната си система Шефа се придвижи до Езерната ферма без проблеми. Но колкото повече приближаваше, толкова по-нетърпелив ставаше. Превишената скорост, с която караше, стана още по-висока и на инспектор Аронсон му беше все по-трудно да го следва. През цялото време се бе налагало да кара на известно разстояние, за да не заподозре престъпникът, че има компания, но вече успяваше да следва БМВ-то само благодарение на следите от гумите, които все още се виждаха върху асфалта, докато в един момент и те изчезнаха!
Накъде бе тръгнал Йердин? Сигурно беше завил някъде. Аронсон намали. По челото му изби пот – никак не му харесваше мисълта за това, което може би беше на път да се случи.
Ето там вляво има страничен път, дали не e тръгнал по него? Или може би беше продължил направо към... Ротне, нали така се казваше мястото? Тук беше пълно с „легнали полицаи“, не трябваше ли Аронсон да успее да настигне Йердин точно тук? Освен ако Шефа не беше завил малко по-рано?
Така трябваше да е станало. Аронсон обърна и зави там, където предполагаше, че и Йердин бе направил същото. Сега трябваше да си отваря очите, защото ако Шефа беше тръгнал по този тесен път, значи крайната дестинация беше близо.
Шефа почти скочи върху спирачките, когато се наложи да намали скоростта от сто и осемдесет на двайсет километра в час и бързо да свие по чакълестия път, следвайки указанията на навигационната система. Оставаха по-малко от четири километра до целта.
На двеста метра от пощенската кутия пред Езерната ферма пътят правеше един последен завой и в далечината Шефа видя задната част на голям автобус, който току-що се бе измъкнал от отбивката, по която очевидно и той трябваше да тръгне. Какво да прави сега? Кой се намираше в автобуса? И кой беше останал в Езерната ферма?
Шефа реши засега да не се занимава с автобуса. Вместо това зави покрай пощенската кутия по един малък криволичещ път, който го отведе до ферма, плевня и навес край езерце, които бяха виждали и по-добри дни.
Ала нямаше и следа от Кофата, Болта, стареца или червенокосата лелка. Нито пък от сивия куфар на колела.
Шефа реши да огледа мястото малко по-подробно. Очевидно нямаше жива душа, но зад плевнята бяха скрити две коли: червен фолксваген пасат и сребрист мерцедес.
– Това е мястото, определено – каза Шефа. – Но може би малко съм закъснял.
Така че реши да настигне автобуса, което не би трябвало да е проблем, тъй като ставаше въпрос за преднина от три-четири минути по криволичещ чакълест път.
Шефа се качи в колата си и бързо стигна до пощенската кутия, където сви вляво, точно както автобусът бе направил малко по-рано. След това даде газ и изчезна в облак прах. Появата на едно синьо волво от другата страна на пътя не му направи никакво впечатление.
Първоначално Аронсон се зарадва, че изведнъж Йердин отново се бе появил пред него, но предвид скоростта, с която Шефа се носеше в дяволската си машина на четири колела, ентусиазмът му бързо се изпари. Нямаше шанс да го настигне. Дали да не огледа мястото, откъдето Йердин се връщаше? На пощенската кутия бе изписано името Гунила Бьорклунд.
– Не бих се изненадал, ако си червенокоса, Гунила – каза инспекторът.
Ето как волвото на Аронсон тръгна по същия път, по който бяха поели мустангът на Хенрик „Кофата“ Хултен девет часа по-рано и БМВ-то на Пер-Гунар „Шефа“ Йердин само няколко минути преди инспектора.
Инспекторът също като Шефа веднага установи, че Езерната ферма е празна. Той обаче прекара значително повече време там, търсейки различни парченца от пъзела. Откри вестници от същия ден в кухнята, както и съвсем пресни зеленчуци в хладилника. Така че бягството трябваше да се е случило преди няколко часа. След това забеляза мерцедеса и пасата зад плевнята. Първият автомобил бе добре познат на Аронсон, а за другия предположи, че принадлежи на Гунила Бьорклунд.
Още две интересни улики чакаха да бъдат открити от инспектора. Първо, един пистолет върху пода на дървената веранда. Какво правеше там? И чии ли бяха отпечатъците по него? Аронсон предположи, че те навярно принадлежат на Кофата, след което внимателно прибра пистолета в един найлонов плик.