Синьо злато

— Вижте, агент Гомес, ние не искаме да печелим състезание по безразсъдство — каза Остин. — Опитахме и други начини. Според мексиканската полиция, взривът е причинен от паропровод. Случаят е приключен. Решихме, че може би собственикът ще бъде в състояние да ни съобщи нещо и се обърнахме към Стопанското министерство. Те започнаха да ахкат, казаха, че собственикът е Енрико и ни посъветваха да се свържем с агент Гомес в Сан Диего. А това сте вие. Сега искаме да предприемем следващата стъпка. Има ли той представителство в САЩ?

— Не би прекосил границата. Наясно е, че ще го закопчаем веднага!

— Е, тогава ще трябва ние да го посетим.

— Няма да е лесно. Педралес е служил в мексиканската федерална полиция и половината полицаи са във ведомостта му. Закрилят го и му предават информатори, конкуренти и всеки, който би могъл да му навреди.

Гомес отключи едно чекмедже на бюрото си. Извади две дебели папки и ги хлопна отгоре.

— Това е хронология на мръсотиите на Енрико, а другата съдържа сведения за законните му дела. Трябва някъде да изпира парите, така че е основал или изкупил законни предприятия и от двете страни на американо-мексиканската граница. Основно сред тях е тортиленото производство. То струва милиони днес, след като американският пазар се отвори за тоя продукт и хората отсам започнаха да го ядат. Всичко е в ръцете на няколко компании. Ако не вярвате, огледайте се във вашия супер. Енрико използва връзките си в правителствените среди, пръска доста пари и пипва част от баницата. — Агентът хлъзна папките по плота на бюрото. — Не мога да позволя това да излезе от кабинета, но нямам нищо против да го прочетете.

Остин благодари и взе папките в съседната стая. Двамата със Завала заеха места от двете страни на една маса. Кърт даде на Джо папката със законния бизнес, каза му да извика, ако открие нещо и започна да преглежда другата. Искаше да добие представа за човека, с когото може би си имаше работа. Колкото повече четеше, толкова по-малко му харесваше прочетеното. Не бе допускал, че е възможно в една човешка кожа да се натъпче толкова зло. Енрико беше отговорен за стотици убийства, едно от друго по-зловещи. Зарадва се, когато Завала му даде повод да спре четенето.

— Намерих! — извика той. Прехвърли няколко листа. — Това са проучвания и разузнавателни данни, събирани за тортилената фабрика. Има я от няколко години. От ФБР са ходили да й хвърлят един поглед. Не намерили нищо подозрително. Май са направили същата обиколка като нас, но без моето малко отклонение. Според доклада им, бизнесът изглежда законен.

— Има ли нещо за подводното съоръжение?

— Не — намръщи се Завала, — ни дума!

— Не се изненадвам. Възможно е да са го наводнявали нощно време.

— Звучи логично. А твоята папка? Научи ли нещо?