Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Не. Мисля, че всичко е наред.
Гостът ни кимна, но ми беше ясно, че търси повреди както куче-птичар — плячка. Обиколи полека кухнята ни, като по време на обхода положи нежно ръце върху фризера, печката с четири котлона и кранчето на чешмата, сякаш оценяваше здравето на уредите чрез докосване. Ние с мама се спогледахме, озадачени. Г-н Лайтфут определено се държеше странно.
— Фризерът малко заеква — заяви той. — Искате ли да погледна?
— Не, не берете грижа! — увери го мама. — Г-н Лайтфут, добре ли се чувствате днес?
— Разбира се, ’спожо Макенсън. Разбира се!
Той отвори един шкаф и се вслуша в лекото скърцане на пантите. Измъкна отвертка от колана си с инструменти и затегна винтовете и на вратичката на шкафа, и на следващата вратичка.
Мама отново си прочисти гърлото, този път нервно, и каза:
— Ами… г-н Лайтфут, колко ви дължа за поправката на тостера?
— Тя е — каза той.
Изпробва пантите на кухненската врата, а след това отиде при маминия блендер „Микс Мастер“ на кухненския плот и се зае да го оглежда. Завърши:
— Платена.
— Платена ли? Ами… не ви разбирам! — мама вече се бе пресегнала към полицата и бе свалила пълния с еднодоларови банкноти и монети стъкления буркан.
— Да, ’спожо. Платена.
— Но аз не съм ви дала никакви пари все още.
Пръстите на г-н Лайтфут се заровиха в поредния джоб и този път изникнаха на бял свят заедно с бял плик. Той го връчи на мама. Видях, че от горната му страна със синьо мастило бе изписано „За семейство Макенсън“. На обратната страна бе запечатан с капка бял восък.
— Ами — рече майсторът най-сетне, — май свърших тук… — и вдигна куфарчето си. — За днес.
— За днес ли? — повтори мама.
— Да, ’спожо, знаете ли — г-н Лайтфут се втренчи в ключа за лампата, сякаш копнееше да се гмурне в електрическите му дълбини. — Телефонът ми. Ако има нещо за поправяне… — той ни се усмихна. — Звъннете.
Изпратихме г-н Лайтфут. Той ни махна с ръка, докато се отдалечаваше в дрънчащия си стар пикап, инструментите се клатеха на куките си и съседските кучета откачаха от яд.
Мама каза, по-скоро на себе си:
— Том няма да повярва… — след това отвори плика, извади от него писмо и го прочете. Възкликна: — Ха! Искаш ли да го чуеш?
— Да, ’спожо.
Тя ми прочете следното: „Ще се чувствам поласкана, ако дойдете в дома ми в седем часа вечерта този петък. Моля, доведете сина си…“
— И виж от кого е! — мама ми подаде писмото и аз се вгледах в подписа.
Дамата.
Когато татко се прибра, мама му каза за г-н Лайтфут и му показа писмото, практически преди той да си е свалил млекарската шапка.
— Какво според теб иска тя от нас? — поинтересува се татко.
— Не знам, но според мен е решила да плати на г-н Лайтфут да ни бъде личен бригадир по ремонтите.
Татко отново прочете писмото.
— За толкова стар човек притежава удивително добър краснопис. Все съм си мислел, че ще криви буквите… — той подъвка долната си устна и бе достатъчно да го наблюдавам, за да знам, че започва да се настройва на въпреки. — Знаеш ли, никога не съм виждал Дамата отблизо. Срещал съм я на улицата, но… — той поклати глава. — Не, не мисля, че ми се ходи на гости при нея.
— Какво си си наумил? — попита недоверчиво мама. — Дамата желае да ни види в дома си.
— Не ми пука — татко й върна писмото. — Аз няма да ида.
— Защо, Том? Кажи ми поне една разумна причина.
— По радиото в петък ще предават мача на Филитата с Пайрътс39 — каза той, докато се оттегляше в удобството на своя люлеещ се стол. — Това е достатъчна причина.
— Не смятам — отвърна мама, вирвайки брадичка.
И ето ни в рядък миг от живота: родителите ми, които според мен, се разбираха по-добре от деветдесет и девет процента от женените двойки в Зефир, си имаха определени проблемни теми. Точно както няма съвършени хора, така няма и брак на двама несъвършени, който да си върви без поскърцване и запъване на зъбчатките от време на време. Виждал бях татко да лудва от гняв заради някакъв си изгубен чорап, когато всъщност беше ядосан, че не е получил повишение в мандрата. Бях виждал и обикновено кротката ми майчица да изпушва заради кална следа от ботуш на чистия под, но всъщност недоволството й се коренеше в груба забележка на съсед. Така че, в тази оплетена мрежа от любезности и гневни бунтове, която познаваме като „живот“, се случваха и такива моменти като завихрящия се в родния ми дом скандал.
39
„Филаделфия Филис“ („Philadelphia Phillies“) — бейзболният отбор на „Филитата“ завършва втори в първенството през 1964 г., с 90 спечелени и 70 загубени мача; „Питсбърг Пайрътс“ („Pittsburgh Pirates“) — отборът на Пиратите завършва шести в Националната лига през 1964 г. Том Макенсън обаче лъже или се заблуждава: „Филис“ и „Пайрътс“ играят на 26, 27 и 28 май (вторник, сряда и четвъртък), но в петък — 29 май — „Филис“ имат мач с „Хюстън Колтс“.