Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Хана Мерин!
Хана притисна длан към устата си, за да попречи на възторжения писък. Публиката заръкопляска гръмотевично. Когато се изправи, за да се ръкува с Апълтън, краката й трепереха. Внезапно една ръка сграбчи нейната.
— Поздравления — разнесе се нечий глас. — Ти ще си идеалната кралица.
Очите на Чейси бяха навлажнени, но на лицето й грееше широка усмивка, сякаш всъщност се радваше за Хана.
— Б-благодаря — заекна Хана, хваната неподготвена. Повечето подгласнички говореха глупости за победителката. Това практически си беше задължително.
Тя се обърна и тръгна към подиума. Разнесе се щракване и стотици синьо-бели балони се откъснаха от мрежата на тавана и се изсипаха върху главата й. Тя започна да ги отблъсква със смях. Тълпата изрева. Момичетата от комитета се усмихваха. Ариа се приближи до Хана и я прегърна.
Когато Хана се обърна и прие короната, скиптъра и дори малко наметало от изкуствена синя кожа, всичките проблеми се изпариха от главата й. За една сияйна, брилянтна секунда тя беше само кралицата на бала и нищо друго — не пазителката на тайни, не жертвата, не натопената убийца. А. не можеше да я докосне. Животът й беше обикновен, красив и абсолютно перфектен.
Събранието се разпусна и Хана тръгна надолу към стотиците хора, които я поздравяваха. Когато някой я хвана за ръката в дъното на залата, тя предположи, че това е просто поредният човек, който иска да я поздрави. Жената в тъмносин костюм й се намръщи и я погледна със стоманените си очи. Писъкът замръзна в гърлото на Хана. Агент Фуджи.
— Поздравления, Хана — рече спокойно жената. — Не исках да развалям момента, но трябва да ти задам още няколко въпроса, а ти си трудно откриваема. Имаш ли нещо против да мина през дома ти утре следобед, около четири и половина?
Долната устна на Хана затрепери. Защо ще иска Фуджи отново да говори с нея?
— У-утре след училище сигурно ще трябва да се занимавам с разни бални неща.
— Сигурна съм, че ще те пуснат. Обещавам, че ще отнеме само няколко минути. — Устните на агент Фуджи се разтеглиха в странна усмивка. — Освен това нали предпочиташ да се отървеш от всичко това преди бала? — Тя повдигна нагоре каишката на куфарчето си и кимна на Хана. — До утре, тогава.
След което си тръгна. Хана я изпрати с поглед и разтуптяно сърце. Внезапно й хрумна нещо: агент Фуджи щеше да я посети у дома й… но не беше казала кой дом. Достатъчно беше само да се скрие в мола за няколко часа. В която и къща да я потърсеше Фуджи, Хана можеше да каже, че се е намирала в другата.
Страхотна идея. Настроението на Хана отново се оправи и тя тръгна подскачайки по коридора. В този момент осъзна: кралиците не подскачат, те се носят. И тя се понесе.
По-късно същия следобед Хана продължаваше да се носи. Този път, обаче, по коридора на клиниката, стиснала в ръка тубичка „Мистър Клийн“.
— Аз съм кралицата на бала — пропя тя, спирайки в средата на коридора, за да направи пирует. Замисли се за поощрителните награди, които бяха получавали досегашните кралици. Предишната година снимката на Анджелика Андерсън беше публикувана в секцията за стил и мода на „Филаделфия Сентинъл“. Вестникът дори направи интервю с нея за роклята й и за това как е прекарала деня преди бала, сякаш тя беше голямата победителка в нощта на Оскарите.
Тя надникна в стаята на Греъм. Днес той спеше толкова безшумно, че изглеждаше почти като мъртъв. Но дори това не успя да развали настроението й.
— Някой май се радва много, че се грижи за подлогите.
Хана се обърна. Кайла лежеше в леглото си на същото място в коридора, където я беше видяла предишния ден. Лицето й беше с нови превръзки и тя си беше свалила чорапите, разкривайки лакираните си в коралов цвят нокти. В лятото, преди Мона да се превърне в А., тя се беше вманиачила по същия цвят лак.
— Здрасти! — рече ведро Хана, изненадана и доволна от това, че момичето се радва да я види. — Току-що получих най-добрата новина от училище. — Тя седна на металния стол до леглото на Кайла. — Избраха ме за кралица на бала!
— Сериозно ли? — изписка Кайла. Тя посегна към ръката на Хана и този път тя й позволи да я задържи. — Това е страхотно!
— Знам — възкликна Хана.
— Обзалагам се, че имаш и много готин кавалер, а? — попита Кайла, надигайки се леко от леглото. — Каква си късметлийка.