Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Чейс сви рамене.
— Просто се появиха.
Спенсър потрепери. Дали не ги беше изпратила Истинската Али? Само че защо? За да ги подразни? Да им покаже колко неуловима и неуязвима беше?
Тя погледна последната снимка. На нея Али гледаше в обектива. Тя изглеждаше по-голяма, почти колкото момичето, което бяха срещнали предишната година, и беше облечена в бяла пижама. Намираше се в дневната на Убежището — Спенсър разпозна изрязаните от гланцови блокчета фигурки, залепени на стената. До нея стоеше още някой, но вдигнатата ръка на Али скриваше лицето му. Дали беше някой друг пациент? Приятелят й? Помощникът А.?
Телефонът на Чейс отново се обади. Той написа отговор, после го прибра.
— Съжалявам, но трябва да вървя.
— Вече? — изтърси тя.
Чейс като че ли се изненада от реакцията й.
— Н-нима искаш да се видим отново? — попита той с надежда в гласа.
Спенсър бързо кимна, но се почувства като отчаяна идиотка.
— За да поговорим за Али, имам предвид. Имаш някои доста добри идеи.
За части от секундата Чейс като че ли изглеждаше разочарован, но след това се усмихна.
— Определено — отвърна той. — Това би ми харесало… много. — Той протегна ръка, за да се ръкува със Спенсър, но тя го придърпа към себе си и го прегърна. Той миришеше на кожа и цитрусов дезодорант. Трябваше да положи големи усилия, за да не прокара пръсти през косата му.
Чейс се отдръпна от нея, огледа я отново и я погали с палец по бузата. Тя настръхна.
— Може би следващият път ще ми кажеш коя си, Бритни — подразни я той. След това се обърна и излезе от музея.
Спенсър го последва от разстояние, като го гледаше как се отдалечава по една странична уличка и свива към пазара. След като се изгуби от погледа й, тя се облегна на стената на сградата и направо се разтопи от удоволствие. Това беше невероятно.
От другата страна на улицата се разнесе звук. Спенсър подскочи, внезапно застанала нащрек. Една празна кутийка от диетична кола се търкулна под близката кола. На прозореца на паркирания вдясно ван се появи лице, но когато тя се обърна, за да го види, там нямаше никой.
Когато след това телефонът й изпиука, тя почти го беше очаквала. Но звукът дойде от стария й телефон — беше получила писмо в училищната си поща. Макар да не беше от А., Спенсър се сепна, щом видя думите.
Спенсър, искам да ти задам още няколко въпроса. Ще дойда утре да поговорим. У вас, в четири следобед. Моля те, потвърди получаването на това съобщение.