Съкрушени

Спенсър заби поглед в краката си.

— Имаше някой, но…

Изведнъж цялата история с Рифър се изля от устата й. Докато му разказваше, тя осъзна, че всъщност Рифър не й липсва чак толкова, както преди няколко дни. Имаше толкова много други неща, за които да мисли.

— Доста гадно — призна Чейс, след като тя приключи. — Трябва да е голям идиот, за да изпусне някой като теб, госпожице Спиърс.

Спенсър уви кичур изкуствена коса около пръста си.

— Знаеш ли, най-лошото бе, че го направи две седмици преди абитуриентския бал. Сега няма кого да поканя за кавалер. Ще трябва да отида сама, а това е много депресиращо.

— Какъв смотаняк — каза Чейс, намествайки се на пейката. Когато Спенсър вдигна глава, той се усмихваше обнадеждено. Внезапно й хрумна нещо. Дали да не покани Чейс за кавалер? Щеше да изглежда страхотно в смокинг. Но не, това беше пълна лудост. Та те почти не се познаваха.

Бззт, обади се отново телефонът на Чейс. Този път той стана и се отдалечи на няколко крачки, преди да погледне екрана и да напише отговора.

Когато приключи, той отново беше придобил сериозен вид и бръкна в джоба си.

— Както и да е. Нося снимките, които поиска да видиш.

Той й подаде три гланцирани фотографии. Това бяха кадри от живота на Истинската Али, предположи тя. Първата снимка показваше русокоси близначки на около пет години. И двете бяха облечени с пурпурни гащеризони, имаха розови панделки в косите и се усмихваха. В лицата и на двете Спенсър откри намек за бъдещата Али. Беше невъзможно да познае коя коя е.

— Мисля, че това е от времето, когато са живели в Кънектикът — обясни Чейс. — Нямат особена връзка със случая, просто показват, че близначките невинаги са се мразили. — Той изсумтя. — Не са били наред, нали? Но пък и родителите им очевидно не са стрували. Кой не би забелязал, че дъщерите му са си разменили местата?

— Вярно — промърмори Спенсър, чудейки се какво би казал Чейс, ако знаеше, че те са й полусестри.

Тя премина на следващата снимка и зяпна пред познатата картина. Две руси момичета стояха в задния двор на къщата на семейство Дилорентис в Роузууд. Али — или може би Кортни? — гледаше в обектива, а втората блондинка, която някога бяха сметнали за Наоми Циглър, гледаше встрани. До тях стоеше невинно изглеждащата Джена Кавана, с изражение на хваната в капан. Спенсър беше виждала тази снимка и преди: Истинската Али, представяйки се като А., я беше изпратила на Емили заедно с бележка, в която пишеше: На едно от тези неща не му е тук мястото. Разгадай бързо кое е… иначе… Така и не бяха успели да разберат защо Али я беше изпратила на Емили. Сигурно за да натопи Джена — тя беше умряла скоро след това, може би защото знаеше твърде много неща.

Спенсър вдигна глава.

— Смяташ ли да ги качиш в блога?

Чейс поклати глава.

— Няма да кача нищо, докато не събера още доказателства.

— Ще ми се да знаех кой ти ги е изпратил. Бяха ли придружени от бележка? Нещо?