Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
На следващата сутрин Емили зави към вече познатия й квартал Чествю. Отляво я посрещна проблясващо езерце. От дясната й страна се намираха огромна беседка и градина с цветя. Днес къщите изглеждаха още по-големи, полилеите проблясваха през прозорците.
— Какво правим тук? — Айрис беше притиснала нос към стъклото като някое малко дете.
— Нали ти казах. Една от приятелките ми живее тук — промърмори Емили. — Трябва да взема от нея нещо за училище.
— Една от приятелките ти живее тук? — Айрис изглеждаше впечатлена. — Да не би баща й да е Бил Гейтс или нещо такова?
Емили зави по алеята; чувстваше се зле, че не може да каже на Айрис истината. Вярно, че я лъжеше за доста неща, но откакто се бяха къпали голи в езерото, общуването с нея беше станало доста по-лесно. Дори си имаха собствена шега за старите, миризливи чехли на бащата на Емили. Но просто нямаше как да я вкара в паник-стаята, докато тя и приятелките й обсъждаха отново Истинската Али и помощника й.
Емили паркира до гаража.
— Ще ме изчакаш ли в колата за секунда? — попита тя Айрис. — Няма да се бавя, обещавам.
Айрис се отпусна на седалката и погледна към списанието „Ас уийкли“, което беше откраднала от „Уауа“.
— Защо просто не вземеш нужното от приятелката си в училище?
— Ами защото е болна — беше глупавият отговор на Емили.
Айрис я изгледа странно, но Емили изскочи от колата, преди момичето да успее да я попита още нещо.
Спенсър бързо я придърпа вътре и отново я поведе към сутерена. Ариа вече беше в паник-стаята и крачеше нервно напред-назад. А Хана, която днес изглеждаше още по-гримирана и с по-засукана прическа от обикновено, седеше на дивана и гледаше тъжно Ариа.
— Значи Майк не отиде на училище с теб? Знаеш ли къде е сега? Как да говоря с него, когато не мога да използвам глупавия си телефон?
— Мацки, нямаме много време — прекъсна ги Спенсър и всички я погледнаха. — Получих ново съобщение от агент Фуджи — продължи притеснено тя, а очите й шареха по мониторите. — Тя каза, че има нещо, което не й казваме и искаше да разговаря с мен.
— И с мен иска да разговаря! — прошепна Хана. — Ще й се обадиш ли?
— Ти как мислиш? — Спенсър изглеждаше ужасена. — Изтрих съобщението. Ще се престоря, че не съм го получила.
Емили седна до Хана.
— Смятате ли, че А. е казал нещо?
Спенсър седна на металния стол до мониторите.
— Не знам. Някой получавал ли е нещо от А.?
Хана колебливо вдигна ръка.
— Той ми изпрати бележка. Ставаше дума за бала, но А. я беше оставил на рецепцията в клиниката.
Спенсър се ококори.
— Значи той знае, че работиш там?
— Очевидно. — Лицето на Хана беше придобило пепеляв цвят. — Но това не означава, че знае защо, нали?
— Единствените бележки, които съм получавала, са онези двете, свързани с разследването на кражбата на картината — каза Ариа, сядайки на облегалката на дивана. — Което си е страшничко. Подновили са разследването. Може би точно за това Фуджи иска да разговаря с нас.
Емили се размърда разтревожено.
— Може би А. се е ядосал, защото не знае новите ни номера. Може би ни наказва, като е дал някаква нова информация на Фуджи.
— И аз това се притеснявам — отвърна Спенсър. — Според вас какво е казал А. на Фуджи?
— Кой знае? — промърмори Емили.
Известно време всички мълчаха. На мониторите Емили виждаше волвото си, паркирано край тротоара. Айрис отгърна един лист от списанието; изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заспи.
След това Спенсър извади от чантата си списъка със заподозрените и го забоде на стената. Доста имена бяха задраскани — всичките на момичета. Името на Дарън Уайлдън беше зачертано, а до Джейсън имаше въпросителен знак. Само имената на Греъм и Ноъл не бяха белязани. Емили видя, че Ариа ги гледа. Не беше изненадана — предишната вечер Емили беше отишла у тях, за да й каже, че са свили списъка само до момчетата. Ариа отвори уста, за да каже нещо, после бързо ги затвори.
— Какво? — попита Емили.
Ариа поклати глава.
— Нищо.
Емили огледа останалите и се прокашля.
— И така, някой има ли някаква идея е кого може да е срещала Али в парка Кеплър Крийк? — Предишната вечер тя беше разказала за откритието си на Хана и Ариа.
Хана поклати глава. Ариа се прокашля смутено и се извърна настрани.