Съкрушени

Всъщност не точно всички. Ариа Монтгомъри се изтърси през отворения прозорец на тъмната къща в имението Бренън, което се намираше в покрайнините на града. Хълбокът й се удари в студената земя и тя силно извика, след което се пресегна и бързо затвори прозореца. Алармите в сградата виеха, но все още не се виждаха полицейски коли по пътя, който изкачваше хълма.

Тя надникна през стъклото, търсейки Олаф, момчето, с което току-що се беше запознала. Какво, по дяволите, правеше тя тук? Ариа трябваше да се е сгушила в леглото си в пансиона, до приятеля си Ноъл — а не да нахлува незаконно в разни къщи заедно с някакъв непознат. И не да бъде арестувана и вкарана в затвора до края на живота си.

Олаф се появи на прозореца и повдигна една картина пред стъклото така, че Ариа да я види. Платното бе нашарено с ярки, сияещи спирали. Малкото градче беше с главата надолу, спиралите приличаха на сталактити в пещера. В ъгъла се виждаше подписът на художника: Ван Гог.

Самият Винсент.

Ариа отново почувства гаденето. Тя беше поискала да дойдат тук. Тя беше намерила картината и я беше свалила от стената. А сега осъзна, че това е било огромна грешка.

Момичето погледна Олаф.

— Остави я! — извика тя през стъклото. — Излизай, преди да са пристигнали ченгетата!

Олаф открехна съвсем леко прозореца.

— Какво искаш да кажеш? — попита той с исландски акцент. — Нали това ти беше идеята? Или вече си размислила? Може би приличаш повече на еснафския си приятел, отколкото си мислех. И си повече американка, отколкото предполагах.

Ариа се извърна. Тя беше размислила. Тя беше американка. Все пак бяха дошли на почивка — единственото, което искаше, беше да се позабавлява една нощ. Ваканциите не трябваше да свършват по този начин.

Предишната пролет, когато Ноъл беше обявил, че организира пътуване до Рейкявик за себе си, Ариа, брата на Ариа — Майк, и неговата приятелка Хана Мерин, Ариа беше откачила от радост. В продължение на три години тя беше живяла в Исландия заедно със своето семейство, след като най-добрата приятелка на момичетата, Алисън Дилорентис, изчезна в края на седми клас, и сега си умираше от нетърпение да се върне там.

Освен това двете с Хана имаха нужда да отидат някъде — където и да е. Месеци наред, заедно с другите им две най-добри приятелки — Спенсър Хейстингс и Емили Фийлдс — те бяха преследвани и измъчвани от есемесите на злия А., който се оказа истинската Алисън Дилорентис — онази Али, което те бяха познавали, беше всъщност близначката й Кортни. Кортни бе прекарала по-голямата част от живота си в психиатрична клиника, но беше успяла да се размени със сестра си в началото на шести клас и да се престори, че се сприятелява с Ариа, Спенсър, Емили и Хана. Истинската Али си беше отмъстила, убивайки Кортни в онази последна нощ в края на седми клас… и вгорчи живота на момичетата, като се превърна в А. и едва не уби и тях.