Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Не — отвърна тя с писклив глас.
Емили погледна към момичето, но лицето й не издаваше нищо. Спенсър също я гледаше.
— Сигурна си ли? — притисна я тя. — Може би Ноъл е бил там?
Ариа се заигра с пружините на дивана.
— Нали казах, че съм сигурна? Ноъл не е А.
— Знам, че не искаш да го повярваш, Ариа — рече успокояващо Спенсър. — Но колкото повече неща откриваме, толкова по-голяма е увереността ни, че става дума за Ноъл.
Очите на Ариа проблеснаха.
— Открили сме само, че А. може би е момче и че Али е имала приятел. Би могъл да е всеки.
— Има и още нещо. — Спенсър завъртя химикала в ръцете си. — Оказа се, че миналата пролет някой е откраднал купчина лекарства, които се купуват с рецепта, от Бил бийч. Може да е бил човекът, който се е грижел за Али.
Ариа сбърчи нос.
— И какво? Ноъл няма никаква връзка с Бил бийч. Доколкото знам, никога не е бил там.
— Но познава Шон — посочи Спенсър. — Двамата се движат в едни и същи кръгове. Може Ноъл да е накарал Шон да му даде паролата за влизане в сградата.
Ариа избухна в смях.
— За един и същи Шон ли говорим? Той никога не би го направил.
— Вярно е. — Хана пъхна ръце в джобовете на якето си. — Но, Ариа, Ноъл се държа много странно на събранието вчера. Попита ме какво ти става. Изведнъж спомена Исландия. Защо му е да го прави?
Ариа сви устни.
— Това наистина е странно — призна тя. Но след това яростно тръсна глава. — И все пак то не означава нищо. Попитах Ноъл дали е усетил, че „Кортни“, която се върна, не е същата като преди и той наистина се разстрои. В никакъв случай няма да го попитам дали през зимната ваканция е направил малка екскурзийка до Исландия, за да убие Олаф. След това почти не сме разговаряли. Не разбирате ли, момичета? А. иска да подозираме Ноъл. Иска да разруши онова, което имам с него. След като скъсаме, ще се разбере, че не е бил Ноъл и А. отново ще спечели.
— Ако това се случи, можеш да ни обвиниш за всичко — отвърна Спенсър. — Ще направим всичко възможно, за да ви сдобрим, чуваш ли? Но те моля да поровиш още малко.
— Никой от нас не иска да е Ноъл — додаде Емили. — Ние не сме срещу вас.
Ариа се надигна от дивана. Очите й проблясваха със студен огън.
— Добре — рече мрачно тя. — Ще видя какво мога да направя. Но няма да открия нищо, повярвайте ми.
После се обърна рязко, хвана дръжката на вратата и излезе от паник-стаята. Емили чу стъпките й по стъпалата и почувства как я изпълва жал. Последното нещо, което искаше, е приятелството им да се развали. Ами ако Ариа беше права — ако подозирането на Ноъл и съсипването на всичко беше просто част от плана на А.?
В този миг Спенсър докосна ръката й.
— Опитай се да измъкнеш още нещо от Айрис, става ли?
Емили кимна.
— Ще опитам.
След това излезе от къщата, прекоси алеята и се качи в колата си. За щастие Айрис продължаваше да седи вътре и да разглежда списанието. Емили пъхна ключа в стартера и запали двигателя.
— Как е болната ти приятелка? — попита Айрис, без да вдигне очи от списанието.
— Какво? — Емили рязко се обърна към нея. След това си спомни какво я беше излъгала. — О. Ами много по-добре е.
Айрис затвори списанието и погледна многозначително Емили.
— Боже, Емили. Ако ще ме лъжеш, поне се постарай повечко.
— Не те лъжа — отвърна бързо Емили.
Айрис изчака секунда. След като Емили не каза нищо повече, тя подхвърли в скута й телефона, който стоеше на централната конзола.
— Това изпиука, докато ти беше навън — рече вдървено тя.
Емили усети как кръвта й се смразява. Погледна към екрана. За нея имаше ново съобщение в Туитър. Когато прочете думите, тя зяпна. „МАКАР ЧЕ НЕ МОГА ДА СЪМ С ТЕБ ТЯЛОМ, ЩЕ БЪДА ДУХОМ — беше написал някой с непознат никнейм. — ЩЕ ТИ ИЗПРАТЯ ТАЙНО ПОСЛАНИЕ, ЛЮБОВ МОЯ, БЪДИ ГОТОВА КЪМ ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА“.
— Това да не е от момичето, по което си падаш? — попита Айрис, която продължаваше да гледа напред.
Емили знаеше, че трябва да е раздразнена заради това, че Айрис си вре носа в нейните дела, но беше толкова радостна, че реши да й прости.
— Така мисля! — изписка тя. — С нетърпение очаквам бала!
Айрис се обърна и погледна Емили. Веждите й се сбърчиха.
— Кой казва, че ще отидеш на бала? — Тя вирна брадичката си. — Ако искаш още отговори от мен, значи ще спазваме моя план. Моя списък. Никакви балове за теб, Пепеляшке.