Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Ти изобщо не ми изглеждаш нервен.
Ноъл сви рамене.
— Тези неща не са важни за момчетата. — После лицето му стана сериозно. — Хей, според теб какво става с Ариа?
Хана примигна.
— Какво имаш предвид?
— Държи се… странно. — Той отупа ръкава на училищното си сако. — Помислих си, че ще се зарадва, като я изберат за отговорник по декора, а тя като че ли се ядоса, че съм я записал в конкурса.
Хана се облегна назад.
— Ти си я записал? — Ариа не им беше споменала за това.
Ноъл кимна.
— Казвала ли е защо не иска да участва?
Хана огледа маникюра си, избягвайки погледа му.
— Може би просто е зарината в работа.
— И тя така каза, но според мен има друга причина. — Ноъл погледна към тълпата. — Държи се по същия начин, както когато се върнахме от Исландия.
При тези думи цялото тяло на Хана се вцепени. Какво се опитваше да й каже той? Спенсър и Емили подкрепяха теорията, че помощникът на Али е момче, и тя се беше съгласила. Добре, Ноъл беше момче. Момче, което вече знаеше твърде много, заради отношенията си с Ариа. На какво ли беше способен?
С всеки изминал ден в главата й се появяваха все повече странни спомени за него. В шести клас, след като Скот Чин беше намекнал, че нещата между Ноъл и Али са се сгорещили, Хана се беше вманиачила да ги следи. През втората седмица след началото на учебната година, докато беше в час по музика, тя погледна през прозореца и видя две глави, които се отдалечаваха към площадката. Едната беше на Али, а другата на Ноъл.
Тя помоли да отиде до тоалетната и се измъкна навън. Какво ли ще направят, когато се целунат? Дали ще затворят очи или ще ги държат отворени? Какво ще правят ръцете им? Когато — ако — Хана целунеше момче, тя искаше да е подготвена.
Но когато се изкачи на хълма до площадката, те седяха и се поклащаха на люлките. Главата на Али беше наведена, а Ноъл беше отпуснал длан върху гърба й. След миг Хана осъзна, че момичето плаче. Това й подейства още по-шокиращо, отколкото ако ги беше видяла да се целуват — тя предполагаше, че Али не е проронила и една сълза през живота си.
— Не мога да повярвам, че това се случва — чу Хана гласа на Али.
— Всичко ще бъде наред — отвърна Ноъл. — Гарантирам ти.
Тогава Хана нямаше представа за какво говорят. Ами ако имаше някаква връзка с близначката й? Кортни, Тяхната Али, все още беше в „Радли“, но размяната стана само няколко дни по-късно. Може би Али беше разбрала, че Кортни се връща. Може би се притесняваше. И може би беше споделила всичко с Ноъл.
И може би той беше обещал да й помогне — по всеки възможен начин.
Всички в салона започнаха да ръкопляскат, когато на подиума излезе директорът Апълтън. Хана примигна и се откъсна от спомените. Момичетата от комитета излязоха след него. Ариа вървеше последна и изглеждаше нервна, странна и не на място сред клонингите с лъскави коси, блестящи устни и чанти на Тори Бърч. Хана се опита да улови погледа й, но Ариа не гледаше към нея.
Апълтън взе микрофона.
— Време е да обявим нашите крал и кралица.
Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя отново се огледа за Майк, но не можа да открие чернокосата му глава.
Апълтън извади лъскав бял плик от вътрешния джоб на блейзъра си и го разряза с нокът. После внимателно разгъна листчето и няколко секунди наглася очилата си. Хайде, казвай го!, искаше да изкрещи Хана.
— Първо, нашият крал на бала. — Апълтън нагласи микрофона и от тонколоните се разнесе скърцане. — Победител е… Ноъл Кан!
Всички се развикаха радостно. Ноъл се изправи и отиде до подиума, раздавайки на всички усмивки от типа „аз съм готин и го знам“. Хана погледна към Ариа. Тя ръкопляскаше, но в изражението на лицето й имаше нещо. Хана отново се сети как Ариа не им беше казала, че Ноъл я е включил в конкурса. Ами ако това не беше единственото нещо, което не им беше казала?
След като короната беше поставена на главата на Ноъл и ръкоплясканията утихнаха, Апълтън отново се изправи пред учениците.
— А сега името, което всички очаквате — на нашата кралица на бала. — Той присви очи под ярката светлина от лампите. — Победителка е…
Силната светлина палеше челото на Хана. По тила й изби пот. Тя погледна към тълпата. Очите на всички бяха вперени в подиума. Внезапно главата й се напълни с милион мисли и нито една от тях нямаше нищо общо с А: Дали изглежда изчервена и нервна, или спокойна и великолепна? Ами ако спечелеше? Ами ако изгубеше?