Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
Хана се изчерви.
— Отивам с приятеля ми. И да, той е доста готин.
Кайла изписка.
— Хайде, кажи си! Как изглежда той? От колко време излизате? Искам да знам всичко!
Хана отново се почувства поласкана от показания интерес.
— Точно сега всъщност съм му малко сърдита — призна тя. — Той пропусна събирането, на което беше обявена победата ми. Ще се наложи да ми прави масаж на гърба часове наред, за да ми се реваншира.
Кайла цъкна с език.
— Ти заслужаваш много повече.
— Знам. — Хана завъртя очи. — Но обикновено той е страхотен и…
Някой я тупна по рамото и тя млъкна.
— Госпожице Мерин? — Беше Кели. — Търсят те по телефона на рецепцията.
Хана се намръщи. Единствените хора, които знаеха, че е тук, бяха родителите й. Тя погледна към Кайла.
— Ей сега се връщам.
— Няма да мърдам никъде — пропя Кайла.
Слушалката я чакаше на бюрото.
— Ало? — рече притеснено Хана, чудейки се защо родителите й я проверяват.
— Ето къде си била, значи — прогърмя от другия край гласът на Майк.
Кръвта на Хана се смрази.
— Оу! — пропя тя след миг. — Здрасти, Майк! Какво става?
— Става това, че ме лъжеш. Не си вършила разни услуги на майка си, нито си ходила на фризьор. Била си в клиниката за изгаряния. — Гласът му звучеше рязко и обвинително.
Хана уви кабела на телефона около врата си. Острата миризма на белина, която използваха, за да чистят пода, опари носа й. Как беше успял Майк да разбере, че се намира в клиниката? Да не би А. да се беше свързал с него? Но в това нямаше никакъв смисъл — А. също не знаеше. Нали? Тя не беше получила ни едно съобщение.
— Отишла си, за да бъдеш с Шон, нали? — каза Майк, когато тя не му отговори. — Не мога да разбера. Какво виждаш в него? Той дори не се държеше добре с теб.
Хана се отпусна в коженото кресло до рецепцията.
— Чакай малко, ти си мислиш, че съм с Шон? — прошепна тя. — Как изобщо можа да ти хрумне?
Майк се изсмя.
— Тогава защо сте разговаряли дълго? И сте се прегръщали?
Хана примигна, спомняйки си момента, когато Шон се опита да я утеши заради Али.
— Добре де, прегърнахме се веднъж — призна тя. — Но това си беше чисто платоничен жест. Кой ти каза какво се е случило?
— Няма значение — рече сухо Майк. — Важното е, че ме лъжеш.
— Имам добро обяснение какво търся тук — извика Хана.
— Страхотно. Бих искал да го чуя — рече настоятелно Майк.
Хана отмести поглед към кръглата алея пред клиниката. В този момент медицинската сестра, която беше сменила системата на Греъм, прекоси фоайето със свити устни.
— Не мога.
— Защо не? Да не би тайно да те лекуват от изгаряне?
— Не…
— Да не би да си правиш пластична хирургия? — гласът му прозвуча недоверчиво.
— Майк, не. Просто…
— Значи е Шон — заключи Майк. — Не виждам друга добра причина.
Хана усети, че главата започва да я боли.
— Не е Шон! Просто…
— Знаеш ли какво, Хана? — рече изморено Майк. — Не ми се води този разговор. Докато не ми дадеш добра причина, не смятам да те водя на бала.
— Господи, Майк! — извика Хана в слушалката, толкова силно, че сестрата на рецепцията я изгледа строго. — Чакай малко! Не се дръж така!
Той затвори. Хана направи няколко крачки напред-назад, изкушена да ритне бюрото, след което забеляза късче хартия, залепено за обувката й. Тя се намръщи, коленичи и го вдигна. Пред очите й се появи познатото ухилено личице. Али. Хана дори чу как кискането й отеква във фоайето.
Тя се обърна към сестрата.
— Кой беше тук преди мен?
Жената примигна.
— Никой — отвърна тя след миг.
Сърцето на Хана заби ускорено, докато разглеждаше листчето. То всъщност представляваше онази снимка на Истинската Али, която „Филаделфия Сентинъл“ беше публикувал след завръщането й в Роузууд предишната година. Някой беше нарисувал с розов флумастер корона на главата й. А под брадичката й пишеше:
Ти не заслужаваш короната, кучко, и го знаеш много добре. Това е истинската кралица.